Слънчевите панели в Космоса могат да намалят нуждите на Европа от възобновяема енергия на Земята с 80% до 2050 г., сочи проучване, пипе Гардиън.
Използвайки подробен компютърен модел на бъдещата електроенергийна мрежа на континента, изследователите установиха, че система от космически панели, проектирана от НАСА, може да намали разходите на цялата европейска електроенергийна система с до 15%. Тя може също да намали използването на батерии с повече от две трети.
Проучването, проведено от изследователи от King’s College London, е първото, което оценява възможния ефект на космическата слънчева енергия върху Европа.
Слънчевите панели в Космоса (SBSP), които дадоха положителни резултати, използват дизайн с хелиостат. Дизайнът, който системата имитира, използва огледални рефлектори, за да събира слънчева светлина в орбита. Слънчевата светлина след това се предава към станции на Земята и се преобразува в електроенергия, преди да бъде доставена до енергийната мрежа.
Компютърният модел на електроенергийната мрежа на континента обхваща 33 държави и симулира търсенето, производството и съхранението на електроенергия, за да определи най-евтиния вариант за задоволяване на нуждите на Европа от електроенергия.
Когато изследователите интегрираха концепцията в модела въз основа на прогнозите на НАСА за потенциалния енергиен капацитет, резултатите показаха, че тя може да замести до 80% от възобновяемата енергия, произвеждана на сушата в Европа.
Изследователите посочват, че възобновяемата енергия на сушата е нередовна и зависи от времето, което затруднява надеждното ѝ доставяне, а цената ѝ варира. SBSP може да бъде алтернативен централизиран енергиен ресурс, който работи над атмосферата с непрекъсната мощност от порядъка на гигавати.
Авторите отбелязват, че моделирането не отчита потенциалните въздействия от специфични за Космоса предизвикателства като претоварване на орбитата, прекъсвания в преноса или променливост на лъчението, които могат да повлияят на надеждността и оперативната ефективност на SBSP.
Потенциалната рентабилност на слънчевите панели също не може да бъде реализирана до 2050 г., тъй като изграждането, изстрелването и поддръжката му биха били твърде скъпи, освен ако технологичният напредък не намали разходите.
Въпреки тези рискове, някои учени смятат, че проучването показва, че SBSP има потенциал да помогне на страните да постигнат нулеви нетни емисии.
Япония вече разработва SBSP и го интегрира в своята космическа стратегия и стратегия за нулеви емисии, казват специалистите.
Европа би могла да последва този пример, се посочва в доклада, като се споменава дългогодишната традиция на континента в многонационалното сътрудничество в областта на трансграничния обмен на електроенергия и сателитните проекти в рамките на Европейската космическа агенция.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
