Венецианската комисия към Съвета на Европа отправи критики към проекта на управляващите за нова Конституция. Становището е изготвено по искане на председателя на Народното събрание - Цвета Караянчева.
Проектът за нова Конституция на Република България може да съдържа в себе си стъпки в правилната посока, но целият процес по предлагането и изготвянето на новия основен закон е белязан от липсата на публичен дебат и в актуалната чернова остават много проблемни области по отношение на върховенството на закона, на които трябва да се обърне внимание. Това е заключението на Венецианската комисия, която се произнесе по предложените от ГЕРБ текстове.
В официалното съобщение на експертния орган се отбеляза, че „стартът на конституционната реформа не беше предшестван от подходящ обществен дебат, работната версия беше изработена вътре в парламентарното мнозинство на пръв поглед без участието на други участници и причините за някои промени не са достатъчно добре обяснени“.
Като пример за това е дадено намаляването на депутатите от 240 на 120, „изглежда, че тази бройка е избрана произволно – без задълбочено изследване на ефекта от подобен ход върху българската политическа система“. По подобен начин стои въпросът и с премахването на Великото народно събрание, което не е минало през обществен дебат.
Експертите от Съвета на Европа приветстват премахването на Пленума на Висшия съдебен съвет, но отбелязват, че все още има проблеми по линия на заложените като независимо действащи съвети на прокурорите и съдиите – в съдийския съвет поне половината членове трябва да са избрани от колегите си, а в прокурорския парламентарната квота трябва да включва юристи, които не са свързани с главния прокурор.
„Ще е пропусната възможност“ при сегашната процедура да не се разреши и въпросът с наказателното преследване на Обвинител №1 при данни за извършено от него криминално престъпление. Това може да стане чрез механизъм за отстраняването на главния прокурор и избирането на независим прокурор, който да може да проведе разследване.
Венецианската комисия изказва притесненията си, че държавният ангажимент за „насърчаване на раждаемостта“ може да се използва за дискриминация на жените или на културни и етнически малцинства. Има и призив отнемането на избирателните права на затворниците да бъде заменено с по-гъвкава мярка.
