Епидемията от COVID-19 в България е в разгара си и по нищо не личи да стихва. С увеличаването на случаите, вече експоненциално, неуредиците в съществуващия план на Министерство на здравеопазването и местните РЗИ-та стават ясно видими за цялото общество.

За този материал разговаряхме с наши зрители, болни от новия коронавирус. Всеки с различна степен на заболяване – едни с по-леки симптоми, други – с тежки, изискващи спешна хоспитализация, и трети – с никакви, но с доказан коронавирус. От всички истории едно е ясно – докато здравните власти се надпреварват да обясняват, че положението е под контрол и раздават пари за укрепване на системата, самите „клиенти“ на тази система са оставени на произвола на съдбата заради поредица от нелогични и непоследователни решения и министерски укази.

От всички истории излиза също, че българският пациент с COVID-19 в момента се намира в истински „Параграф 22“ – ако искаш да стигнеш до адекватна медицинска грижа в ранния етап на заболяването, по-добре да не се тестваш за коронавирус, но ако ти трябва хоспитализация – трябва да докажеш, че си болен с PCR тест.

В същото време експерти коментират, че повишената смъртност в страната се дължи именно на закъсняла медицинска грижа и отлагане „до последно“ на лечението.

В този материал ще минем стъпка по стъпка през системата, с която се сблъсква всеки болен от коронавирус. Разказите са анонимни, защото сред тях има такива, които са в нарушение на настоящи закони.

Снимка: Ладислав Цветков

PCR, карантина, контактни лица

Едно от семействата, с които разговаряхме, разказва за поредицата от институционални и логистични грешки, с които са се сблъскали по време на болестта.

При мъжа PCR тест доказва активен COVID-19. От датата на излизане на резултата той е в 14-дневна карантина, а съпругата му е в 10-дневна карантина като контактно лице.

С настоящите закони контактните лица подлежат на глоби ако нарушат карантината си. Това означава, че ако вие сте контактни и развиете симптоми, по закон не трябва да напускате дома си – дори и за да се тествате.

За нещастие, но понякога и за късмет, тези закони към настоящия момент не се прилагат – нито от органите на реда, нито от местните РЗИ-та.

Това семейство нарушава карантината си, за да може и съпругата на болния да се тества и да знае със сигурност дали да започне и тя лечение. Тестът ѝ е положителен.

В друго семейство, отново мъж и жена, ситуацията е по-различна, тъй като става въпрос за тежка симптоматика на болестта. Жената е с доказан COVID-19. И тя, и съпругът ѝ са в карантина – единият за болест, другият - за контакт. Дни по-късно мъжът развива тежки симптоми на болестта, но не може да се тества, защото е под карантина. Джипито му заявява да звъни на 112. Отказана му е и линейка от столичната Спешна помощ, защото „има по-сериозни случаи от неговия“. От РЗИ после пък твърдят, че с известяване на полицията болният всъщност е можел с личен транспорт да отиде до някой от триажите в града.

Скоро неговата 10-дневна карантина като контактно лице изтича и той е свободен, макар и активно болен с недоказан COVID-19.

И при двете семейства контактът с РЗИ закъснява. Едните са потърсени 10 дни след положителния резултат, а другите – пет дни по-късно. Не са проследени контактните им лица, не са проверени те самите дали спазват карантина. Не са им връчени предписания.

Снимка: iStock

Адекватно и бързо лечение

При всяка болест има няколко неща, които стандартно се проследяват. При вирусна инфекция личните лекари съветват да се пусне пълна кръвна картина с т.нар. C-реактивен протеин, който е показател за сериозността на инфекцията. Тези изследвания спомагат за поставянето на диагноза и изписването на лекарства.

При COVID-19, обаче, това не е така.

В едното от семействата, с които разговаряхме, един от болните има температура в продължение на 10 дни плътно, въпреки антибиотиците, които приема. Лечението от личния лекар се извършва само по телефона. Той препоръчва пълна кръвна картина и въпросният протеин да бъдат изследвани, след което сам добавя „но къде?“.

Болният по закон няма право да напуска дома си, няма право да отиде да си направи допълнителни изследвания, на базата на които да продължи лечението си по начин, който да го спаси от хоспитализация на по-късен етап.

И тъй като това е затворен кръг – колкото по-неадекватно е лечението на по-ранен етап на болестта, толкова повече се увеличава възможността тя да прерасне в спешен случай, който се нуждае от хоспитализация.

При другото семейство с по-тежката симптоматика положението е по-сериозно. Мъжът продължава да бъде с влошено здраве, но 10-дневната му карантина изтича.

Ако той има нужда от хоспитализация, проблем може да се окаже липсата на положителен PCR тест, който, противно на многократно повтореното от здравния министър, неформално „се иска на входа“ на болниците (скорошният репортаж на БНТ доказа именно това).

Но 10-дневната карантина блокира възможността контактните лица да си направят тест и така лечението се забавя с минимум още 24 часа.

Ако след карантината болният човек е в състояние да стигне до медицински център на собствен ход, за да се прегледа, получава следната резолюция: „И ние сме хора, и ние ще се заразим!“. И обратно по линията – джипи, РЗИ, 112… Докато нещата не станат наистина за линейка. Ако дойде.

Снимка: Ладислав Цветков

Медикаменти, рецепти, недостиг

Фармацевтите в страната вече алармират за недостиг на някои медикаменти, свързани с лечението на COVID-19. Здравните власти са категорични, че няма да се толерира презапасяване с животоспасяващи, понякога, лекарства… и в същото време не се виждат конкретни мерки.

Всеки от нас може да разкаже лична или поне семейна история за купуване на, например, 7 опаковки антибиотик, предписван по телефона от лекари за лечение на COVID-19. Без да бъде попитан за рецепта, без да бъде попитан за кого ги купува, без каквато и да е регулация.

Фармацевтите са поставени в положение да избират между хуманния си дълг и задълженията си по закон – хем трябва да помогнат на близките на болни, чиито лични лекари „преслушват“ по телефона и по същия начин предписват лекарства, хем за тези лекарства трябва да изискват рецепти, защото самолечението често нанася по-големи щети от болестта.

В същото време наши зрители сигнализират, че им се налага да обикалят цялата столица, за да открият точни дози лекарства за свои болни близки. Ситуацията напомня по-скоро хаоса в началото на 90-те, отколкото 2020 г.

Така друг наш зрител разказа, че рецепта за лечение на доказан COVID-19 му е била издадена… от лабораторията, в която се е тествал. Разбира се, с уточнението, че личен лекар трябва да я погледне.

Разговаряхме и с млад мъж, който се възстановява от тежък COVID-19 с бронхопневмония и хоспитализация. В първите дни на инфекцията, когато положението може да се овладее, той е бил лекуван от личния си лекар… с чай и витамин С. Единствено благодарение на собствения си организъм и доза късмет, този млад мъж е издържал близо 10 дни с тежък задух, развиваща се пневмония и задушаваща кашлица.

При опит да стигне до здравната система се наблюдава класическата за страната картина – линейката е извикана в 14 ч. през деня, но идва в 3 ч. през нощта. Мъжът е откаран в столична болница, където му отказват хоспитализация – въпреки температура над 40 градуса, тежка кашлица и задух.

При желание от страна на пациента да му бъде направен рентген му е отговорено „Ние лаборанти по това време нямаме, ще трябва да изчакате до сутринта“.

И така няколко дни по-късно и с все по-влошаващо се здраве, мъжът най-накрая постъпва в болница. По спешност. Ситуация, която можеше да бъде избегната още в зародиш.

Снимка: Ладислав Цветков

Тотално незачитане на реда и правилата

Получихме редица сигнали от наши зрители за нарушения от страна на лекуващи лекари, както и от страна на работодатели.

В два случая личните лекари съветват хора с тежка и очевидна симптоматика на COVID-19 да не се тестват, за да не бъдат поставени под карантина. Отново се разчита на съвестта на отделните пациенти да спазват карантина, под която законово не са.

Друг наш зрител сигнализира, че неговият работодател е бил наясно за заразен служител, но го е посъветвал да не се тества в началото на инфекцията. Не са уведомени и останалите служители. За да няма карантина.

Снимка: БГНЕС

И какво правим?

До момента стана ясно едно – ако искаш да получиш минимална здравна грижа, която да ти гарантира леко протичане на COVID-19, трябва да нарушиш закон, правила и всичко. Даже и това не е достатъчно - същото се очаква от близките ти, а и от фармацевта в кварталната аптека.

Дни наред вече здравният министър Костадин Ангелов уверява гражданите на България, че положението е под контрол, и план за действие има. А то очевидно не е. Контрол няма.

Няма контрол на ниво спазване на противоепидемичните мерки.

Няма контрол от страна на регионалните здравни инспекции.

Няма контрол от страна на властите спрямо лицата под карантина.

Но, по-страшното – няма осигурена дори минимална грижа за вече болните от COVID-19.

И докато властта прехвърля топката в ръцете на местните здравни инспекции и щабове, епидемията расте. Количеството болни продължава да се увеличава, въпреки леките мерки, които уж всички спазват, и за които уж се следи.

Грижа за болните уж има, че да не се налага да стигат до болница.

От самото начало на пандемията в световен мащаб се говори за „намаляване на кривата“ така, че здравните системи да издържат на натоварването и да лекуват всички болни адекватно. Това се постига с контрол на епидемията – нещо, което у нас липсва във всички аспекти на здравната система до този момент.

Поредицата от нелогични решения, министерски заповеди и разписани правила сами блокират здравната система. Тя е с вързани ръце и не може да помогне на болните, докато не стане прекалено късно. Няма как да се установи и цялостната картина на местната заболеваемост, защото… ако искаш да стигнеш до лекар е по-добре въобще да не се тестваш за коронавирус.

И какво остава за болните? Тези хора, които в момента са в карантина в домовете си и освен с физическите последици от болестта се сблъскват и с психологическите такива?

Остава им да чакат. Докато не стане прекалено късно.