„Този бюджет е обиден. Той е ликвидационен, защото БАН ще се разпадне, защото хората не могат да живеят от заплатите си. Потенциалът, който има БАН, ще се стопи. Просто хората ще предпочетат да правят нещо по-доходоносно. Ще станат касиери в супермаркет, ще отидат да работят друга работа. Това са хора, които са били отлични студенти, интелигентни са и говорят по няколко езика.“ Това каза в ефира на bTV Radio проф. Бойко Георгиев, зам.-директор на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.
По думите му основната заплата на професор там е 1260 лв. За сравнение, стартовата заплата на асистент във висше училище е 1300 лв.
„Аз работя от 39 години в БАН. Завършил съм Софийския университет като първенец на випуска, а няколко години по-късно съм защитил дисертация. След това съм защитил и професорска дисертация. Бил съм и британски учен, гостувал съм като изследовател в повече от 30 страни, обучил съм 14 докторанта, написал съм два учебника за висшите училища, чета лекции в Софийския университет и в Нов български университет. И аз не разбирам каква висша държавна причина налага моята заплата да бъде по-ниска от заплатата на стартиращ асистент във висше училище, при положение че може би миналата година той е бил мой студент“, допълни той.
За младите учени в БАН финансовото положение също е сложно.
„Аз имам възможност да се справям, защото родителите ми са от София и има къде да живея. За хора, които трябва да плащат и наем обаче това не е възможно“, казва гл. ас. Мария Качамакова от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания. Преди около две седмици тя защитава своята докторантура. Парадоксално обаче с това идва и по-ниското заплащане.
„Като докторант Мария е взимала стипендия от около 600 лв. Освен това е получавала допълнително финансиране от 500 лв. на месец по програма на МОН за добре представящи се докторанти. Т.е. по време на докторантурата Мария е получавала около 1100 лв. месечно. В момента, в който тя става главен асистент, тя ще получи основна заплата 920 лв. Това е, защото се е справила отлично с докторантурата си, защитила е в срок и при това положение се налага месечният й доход да бъде намален с 200 лв. Ето това е парадоксът“, допълни проф. Георгиев.
Мария споделя, че любовта и любопитството към работата й я кара да остане в БАН. Тя се занимава с опазване на застрашени видове бозайници.
„Възможността да откриеш нещо, да разучаваш нов вид или да откриеш процес в природата, който никой до този момент не е проучвал, както и страхотният екип, с който работя. Стимулите са много, но заплащането със сигурност не е едно от тях“, казва тя.
