Проектобюджетът за 2021 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г. бяха публикувани днес от Министерството на финансите. 

Приоритети в бюджета за следващата година са доходите, образованието, здравеопазването, социалната политика, пенсионната политика и политиката в областта на отбраната.

Политика по доходите

Средносрочната прогноза предвижда увеличение на минималната работна заплата от 1 януари 2021 г. на 650 лв. Уточнява се, че размерът ѝ ще се запази през 2022 и 2023 г.

Според документа, през следващата година ще бъде постигнато планираното удвояване на заплатите на педагогическите специалисти спрямо 2017 г. Като за целта са разчетени 360 млн. лв. за издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците и увеличение на възнагражденията с 57,8 млн. лв. за непедагогическия персонал. 

За 2021 г. са планирани средства за осигуряване на увеличението с 30% от 1 август 2020 г. на разходите за персонал на системите на органи и администрации, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19, в т.ч. за служители на първа линия, които бяха включени в социално-икономическия пакет на правителството.

Бюджет 2021 предвижда и увеличение с 10% на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, включително и на средствата за осигурителни вноски, за всички структури, които не попадат в обхвата на пакета от социално-икономически мерки на правителството. За 2021 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията. 

Образование 

Според държавните финансисти, през следващите две години ще се продължи с мерките, насочени към повишаване привлекателността на учителската професия, като така ще се подобри обхвата и качеството в предучилищното образование.

Продължава се с политиката за превенция на отпадането от училище, с фокус върху децата и учениците от уязвимите групи. 

Здравеопазване

Политиките в този сектор ще са насочени към осигуряване на качествено и ефективно посрещане на здравните потребности на гражданите – чрез подобряване на достъпа, повишаване на ефективността на системата и справедливо разпределение на ресурсите.

Основен фокус ще бъде осигуряването на здравната система в условията на продължаваща епидемична обстановка, причинена от разпространението на COVID-19. 

Социална политика

Приоритет ще бъде преодоляване на социално-икономическите последици от пандемията от COVID-19, свързани със запазване на заетостта, повишаване на пригодността на работната сила и намаляване на безработицата. 

Пенсионна политика 

В Бюджет 2021 са осигурени допълнителни средства в размер на 474 млн. лв. за увеличение на размера на минималната пенсия от 250 лв. на 300 лв., считано от 1 януари 2021 г.. 94 млн. лв. Ще бъдат отделени за увеличение на максималния размер на получаваните една или повече пенсии от 1 200 лв. на 1 440 лв., отново считано от 1 януари 2021 г. 

884,2 млн. лв. за мерки, свързани с осъвременяване и изчисляване на пенсиите, в т.ч. за целогодишно изплащане на увеличените от 1 юли 2020 г. пенсии с 6,7 %, както и ново осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2021 г. с 5 на сто.

318 млн. лв. за изплащане на добавки към пенсиите на всички пенсионери до месец март 2021 г. Включително.

Политиката в областта на отбраната 

Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности:

  • Придобиването на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС и основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада.
  • Допълнително са предвидени средства за изграждане на интегрирана система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет.
  • За 2021 г. разходите за отбрана възлизат на 1,69 на сто от БВП, което е с 0,05 % от БВП повече от референтния процент на разходите към БВП по Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 година. 

Приходна и разходна политика 

Според докладите, в периода 2021-2023 г. ще се наблюдава тенденция на номинално увеличение както на приходите, така и на разходите. Но при едно условие - да се изключат разходите през 2020 и 2021 г., свързани с преодоляване на негативните ефекти от пандемията. „След елиминиране на ефекта от временните разходи за COVID-19 мерки, те са в рамките на ограничението“, се уточнява от държавните финансисти. 

Разчетите показват, че при приходите, изразени като процент от БВП, ще се наблюдава тенденция за спад – от 38,3 % до 37,6 %. 

Експертите допълват, че се очаква в номинален размер те да се увеличават, като от 47 645,2 млн. лв. за 2021 г. се очаква да достигнат 52 423,8 млн. лв. през 2023 г. Разходите също ще растат – очаква се от 52 532,2 млн. лв. за 2021 г. да достигнат 54 963,8 млн. лв. през 2023 г. 

Прогнозите са, че дефицитът ще намалее - от 4,4 % от БВП през 2020 г. (ревизирана оценка) до 1,8 % от БВП през 2023 г.  Уточнява се, че ако от обхвата на бюджетното салдо се изключи ефектът от временните COVID-19 мерки, предвидени за 2020 и 2021 г., дефицитът се задържа в рамките на ограничението на националните фискални правила, като варира между 1,5 и 2% от БВП. 

В областта на данъчната политика в средносрочен план се предвижда запазване на основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, справяне със сенчестата икономика и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. Запазват се ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица, като важна предпоставка за инвестиции, икономически растеж и заетост.