Бастионите на ДПС: От мирис на кебапчета до спомен за възродителния процес

Резултатите от последните избори за Европейски парламент затвърдиха впечатлението, че водещите партии в България все още имат бастиони.

Кърджалийското село Черноочене и няколко секции в пловдивския ромски квартал „Столипиново” са рекордьори с най-висока подкрепа към Движението за права и свободи (ДПС). 95 на сто от гласувалите в село Черноочене са за ДПС. Над 90% са постигнали и няколко секции в „Столипиново”.

Общо в квартала от около 5000 подадени гласа, 3600 са за ДПС или 72% подкрепа. В Черноочене гласуват по убеждение, в „Столипиново” признават, че кебапчетата имат значение. „Кой ще дава пари, там ще гласуваме. Е**л съм го в изборите вече”, казва местен жител.

В циганския квартал на големия град гласуването за ДПС се организира чрез голям брой наблюдатели. В турските села обаче гласоподавателите имат изцяло етнически мотиви за избора си.

30 години след възродителния процес, страхът от насилствена асимилация продължава да бъде фактор за турския електорат на ДПС. „Защото са пострадали от възродителния процес”, казва местен гласоподавател.

В Столипиново трудно мотивират избора си, но казват на ДПС „нашата партия". „Още от самото начало тука са за тая партия”, обяснява избирател от квартала.

В Пловдив една пряка дели район, който дава почти пълна подкрепа към ДПС, от секции, за които движението не съществува. В 52-ра секция в пловдивския квартал „Столипиново” ДПС печели с умопомрачителните 91% от гласовете. Отсреща, където е българското население, в 55-та секция, ДПС няма нито един глас.

Бързо увеличаващата се пропорция на роми спрямо пенсионери в селата на Северозападна България с драстични темпове измества БСП от малките населени места във Врачанско, показват резултатите от последните избори. Там уверено се настанява ДПС. В довчерашни червени бастиони, като Община Борован, където преди години БСП чупеше рекорди, днес номер едно е партията на Доган.

Следвай парите

Партийните бастиони са функция на формациите, които се грижат за благоденствието на върхушката и обръчите от фирми – това обясни председателят на Института за развитие на публичната среда Антоанета Цонева в предаването „Тази сутрин” по bTV.

Тя настоя да бъде проследено финансирането на предизборните кампании на всички партии, а като пример даде „България без цензура”, чиято кампания беше най-разточителна и скъпа, а формацията е имала 17 500 наблюдатели.

След още преди вота Цонева предупреди за новата схема за контролиране на вота чрез наблюдатели, тя отново настоя, че те представляват „байпас на застъпническите мрежи” и представляват „платен вот”. „Всеки наблюдател е получил между 30 лв. и 50 лв. в изборния ден и това не е отречено от хората, които са ги наели. Ние ги нарекохме контранаблюдатели, има формация с 30 000 наблюдатели”, подчерта Антоанета Цонева.

По думите й, в случая категорично има заобикаляне на закона, защото повечето наблюдатели са защитавали интересите на партии, а не са представлявали независими неправителствени организации. „Дори говорителят на ЦИК Цветозар Томов посочи, че от 200 наблюдатели, с които той е разговарял в изборния ден, само един е знаел името на организацията, която представлява, докато останалите са посочвали партии”, припомни Цонева.

В понеделник от Института за развитие на публичната среда ще поискат среща със Сметната палата, за да предоставят данни от своя анализ и да настояват да бъде изследван произходът на средствата за кампаниите и как са отчетени похарчените пари. „България без цензура има 17 500 застъпници – разходът за тези хора ще бъде ли показан в отчета?”, попита Цонева.

„Произходът на средствата е нередното. Ако една кампания е замърсена със средства с неясен произход, означава, че тези пари после ще бъдат възстановявани с политическа корупция”, предупреди Антоанета Цонева.

Тя посочи още, че при даренията за партията на Николай Бареков с просто око се вижда, че през последните дни на кампанията са постъпили няколко дарения от по 10 000 лв. „Всеки, който е превел за кампания над 1000 лв., подлежи на проверка от НАП – дали има такива доходи, че да може да брои толкова пари за дарение на политическа кампания”, подчерта тя.

„Основната логика е да се следват парите – ако са от контрабанда, от трафик на хора. Ако престъпни мрежи, които се занимават с трафик на хора, организират и избори, това е голям проблем”, коментира Антоанета Цонева.