Разликата се дължи на начина, по който църквите изчисляват кога точно да се отбелязва празника. Източното православие определя Великден според еврейския празник Пасха или Песах, който продължава една седмица и започна снощи. Според православната традиция, Христос е бил разпнат преди Песах, а е възкръснал след празника. Затова Великден винаги трябва да се празнува след еврейския празник.
Това условие не се признава от Римокатолическата църква. И евреи, и католици, и православни празнуват винаги след пролетното равноденствие. Оттук обаче се пораждат най-големите различия. Християните ползват слънчевия календар, а евреите лунния. Великден се насрочва за първата неделя след първото пълнолуние, след пролетното равноденствие.
Католиците обаче използват Грегорианския слънчев календар, според който пролетното равноденствие е на 22 март. Православните ползват Юлиянския календар, в който пролетното равноденствие е с 13 дни по-късно. Така се получава и разликата в първото пълнолуние след равноденствието.
Тази година Православната църква ще чества Възкресение Христово на пети май, само ден преди друг голям християнски празник - Гергьовден.
