Руска Паулик е българка, която от 45 години живее в Германия. През 2000 година си купува имот край родното море. Два съседни незастроени парцела, в които със семейството си планират да построят къща.
„И ние станахме собственици на 1000 и нещо квадратни метра. Ние купихме парцели. За съжаление сестра ми почина и ние 2008-ма решихме да го продаваме”, разказа Руска.
Междувременно на местността Червенка край Созопол, където се намира незастроения парцел, е замерена и вече има нова цифрова кадастрална карта. Според новото замерване имотите на Руска са общо със 100 квадратни метра по-големи. Промяна на скицата и на границите няма, но квадратите се оказват повече. Така в нотариалният акт пише 1000 квадратни метра, а в скицата на кадастъра 1100. Заради тази разлика Руска не може да продаде имота си.
„Нотариалния акт, за да се създаде трябваше да се създаде скица. Оказа се, че има 100 квадрата разлика - едното е 39, другото е 61”, каза Руска.
„За урбанизираните територии са рядко документите, които съвпадат с документите по площ”, призна Александър Лазаров, изпълнителен директор на Агенцията по кадастър.
Това означава, че хиляди собственици на имоти могат да се сблъскат с проблема на Руска, ако решат да продават имотите си след като техните общини бъдат замерени цифрово. Руска не живее в България и наема адвокат да уреди проблемите с имота. Според адвокатката, Руска трябва да плати 100-те квадрата разлика на старите собственици по цени от 2008 година.
„4 хил. лева съм платила за 1000 квадрата, а 100 квадрата ми искат 23 хил. лева. Аз не съм платила 500 квадрата по толкова на квадрат. Аз съм купила парцел. Парцелът не е променен. Няма никакви промени от това което преди 10 години сме купили”, каза Руска.
„При нея не е проблемът да си ги ползва, но при продажба тя не би могла да се легитимира като едноличен собственик на тези имоти”, обясни Ирина Балджиева, адвокат.
Всъщност скицата на имота остава същата, както и границите и местонахождението му. Границите няма как да се променят, защото има съседи от всички страни Единствената разлика е, че на книга преди същото място се е водило 1000 квадрата, а сега 1100. Затова собственика дори не би могъл просто да се откаже от 100-те допълнителни квадрата.
„Според българското право, правото на собственост се носи от документа за собственост и се счита, че разликата между документа и реалното състояние в кадастъра е проблемът, за който и в този случай става въпрос”, каза Лазаров.
Изходът от тази ситуация може да се намери само в съда. За съда има две хипотези за разликата - едната е, че собствениците са заграбили земя, която не е тяхна, а другата, че старите мерки не са верни.
„Има обаче случай в старите градски центрове, където такова добавяне е невъзможно, а има такива случаи. Причината е, че методиката, по която са се мерили площите в миналото и сега е коренно различна”, обясни Лазаров. Новият кадастър дава разлики дори в най-стария градски център на София.
„В момента, в който измерим един имот в Община Средец, там няма откъде да вземеш от съседите. Тези границите са от преди 1930 година. И ако има разлика между документа за собственост и това, което ви е на место, определено проблемът е в документа за собсвеност”, посочи Лазаров. Разликите, които дава новият кадастър вече води до множество съдебни спорове. Странното е, че съдът в еднакви казуси, в различни съдебни райони, взима различни решения, каза Лазаров.
Според изпълнителният директор на Кадастъра има необходимост от регламент на подобни казуси, защото някои стари собственици могат да решат да се възползват от разликите и да претендират за доплащане на имотите по нови цели. Докато държавата намери начин да регламентира несъответствията, които поражда новия кадастър Руска Паулик няма да може да се разпорежда със собствения си имот.
„Много неприятна история и знаете ли аз не виждам какъв е пътят. Защото живея 45 години в стара, в която всичко е ясно. Аз знам: имам право, нямам право. И толкоз. И знам, че ако имам право, аз си го получавам. Аз сега имам место, имам нотариален акт, преди 10 години съм си го платила искам да го продам - нямам право”, казва Руска. По думите й се оказва, че частната собственост не е толкова неприкосновена колкото изглежда на пръв поглед.
„В нашата страна има традиция площта да бъде определящ описател на правото на собственост върху един имот, а не функция на границите и по тази причина, тъй като различните способи за измерване през годините са с различна точност, се получава тази разлика”, обясни в студиото на „Тази сутрин” директорът на Дирекция по административно право в Агенцията по кадастър Красимир Гебрев.
