При група от около 6-7 човека, критичната фаза започва след една седмица. Тогава може да се очаква, че поне една част от терористите е склонна да се предаде. Първата фаза на терористичната атака със заложници е най-страшна - тогава похитителите налагат правилата и контролът се осъществава на всяка цена, казват психолозите. Следва стабилната фаза, когато могат да се водят преговори. Тя трябва да бъде удължена максимално.
Неделчо Стойчев, началник на сектор по оперативна психология към Института по психология на МВР, обясни, че заложниците не представляват никаква ценност за терористите. По думите му, важно е заложниците да се опитат да легализарт личността си - да разкажат за себе си, за семейството си, за проблемите. Да покажат, че не са анонимни, а че си имат име и близки, защото терористите също са хора и по-трудно нараняват някого, за когото знаят нещо.
Ако стабилната фаза продължи по-дълго, похитителите и заложниците могат да развият т.нар стокхолмски синдром - да започнат да се харесват.
Специалистът каза, че той има три насоки - симпатия от заложниците към похитителите, негативизъм на заложниците към силите на реда и симпатия на терористите към заложниците, което е едно добро решение и добър знак за благоприятен изход. Според Стойчев, понякога службите го провокират - например, ако похитителите поискат храна, тя им се дава в големи количества. Така заложниците могат да приготвят сандвичи, например. Тогава се оформят отношения.
