Виетнамската война е едно от първите полета на срещата на един журналист с една от първите войни в света, които пряко влияят на начина, по който медиите отразяват военните конфликти дори и днес. Човекът е Йън Райт, един от най-опитните репортери на вестник "Гардиън". Райт е един от председателите на едноименната фондация - "Гардиън". С него ни среща Вяра Деянова:

Той познава добре миризмата на барут и звука на бомбите. Бил е военен кореспондент във виетнамската война - една от най-скъпите и кръвопролитни операции на Америка.

"Всъщност преди Виетнам имах няколко военни репортажа от Саудитска Арабия, когато британските части се изтегляха. Те бяха принудени да напуснат. Имах опит с летящи куршуми, така да се каже, и поисках да отида във Виетнам”, разказа той.

Иън Райт отива във Виетнам заедно със съпругата си -

журналист за "Икономист” и "Файнейшъл таймс”. Той пише за военните действия, а тя - за икономическите последици

"Пристигнах в Сайгон - градът беше под обсада. Командосите бяха окупирали част от американското посолство. Е след време се оттеглиха, но всички смятаха, че това ще се повтори. Градът беше обсаден. Когато бях навън, никога не знаех дали съм в безопасност или не. Много клаустрофобично усещане. Но такъв е животът по време на войни. Близките ми в Англия много се тревожеха, аз току-що се бях оженил. И затова взех и съпругата ми с мен. Притесняваха се през цялото време, че ще ни застрелят и двамата. Е, размина ни се”, допълни журналистът.

"В наши дни всички истински медии, когато изпращат някого на гореща точка, настояват този журналист да премине специална подготовка... Но тогава аз нямах никаква подготовка. Никаква. Знаете ли, когато жена ми ме последва във Виетнам, се обадих във вестника и им казах, че искам да й направят застраховка за инциденти. Ние нямахме деца, ако ни бяха убили, щеше да се свърши и толкова, но ако трябва да возиш партньора си в инвалидна количка цял живот, щеше да ти трябва подкрепление. И така, от вестника много щедро ми направиха застраховка, която се оказа доста скъпа – 25% от заплатата ми”, заяви още Райт.

"Съпругата ми имаше невероятна история. Веднъж ходеше по улицата, млад американски войник се приближи до нея и я попита – "Извинете, мога ли да ви снимам?”. А тя естествено попитала: "Ама защо искате да ме снимате?” Войникът отговорил: "Защото искам да я изпратя на майка ми и да й докажа, че тук е безопасно", разказва журналистът.

Виетнам обаче съвсем не бил най-безопасен

"Случвало ми се е да летя с хеликоптер и изведнъж да се наложи внезапно да кацнем, защото са уцелили мотора му. А когато се приземиш, започваш да се озърташ за заплахи по суша”, каза още той.

Райт си спомня, че по време на военните действия срещу Виетконг и Северновиетнамските въоръжени сили, американците употребяват химическо оръжие. Над Виетнам са пуснати хиляди тонове пестицити, включително и веществото Ориндж, което обезлесява горите.Тогава химикалът поразява жестоко хиляди деца. Жертвите от виетнамска страна надхвърлят 2 милиона души

"Имаше ужасяващи картини. Спомням си известната снимка на малко виетнамско момиче, изгорено от напалм

Имаше толкова много страдание... Но най-трудното за цивилните беше фактът, че ако едната страна контролираше територията през деня, то другата можеше да вземе превес през нощта. И всичко това се отразяваше на хората. И двете страни по някакъв начин търсеха отплата чрез цивилните”, спомня си Райт.

А да предаде информацията, с която разполага, било толкова трудно, колкото и да оцелее. Кореспондентът на "Гардиън” разказва, че се е налагало да се свързва с вестника чрез телекс.

"Не е за вярване, но за две години говорих с редакцията по телефона само два пъти. Линиите бяха толкова лоши”, разказва той.

Въпреки че Виетнамската война е една от големите травми в американското съзнание, британецът разказва, че спомените от онези години не го измъчват. И твърди, че журналистиката води до пристрастяване.

А днес предизвикателствата са други

"Гардиън” беше и една от трибуните на сайта за секретни документи "Уикилийкс”.

"Спомням си някои наистина впечатляваща история, която се случи с нашия вестник. Беше точно толкова впечатляваща, колкото "Уикилийкс”.  През 1918 г., когато беше започнала войната в Русия, един младеж от Манчестър тръгнал на път за Русия.  Срещнал на един обяд тогавашния главен редактор на в. "Гардиън” С.П. Скот - известен редактор, и му казал: „Господин Скот, отивам в Русия.  А той го попитал: "Ами, какво ще правиш там?” Младежът отговорил: "Ще пътувам и се чудя дали ще пожелаете да ви изпратя някаква информация от там. Скот казал: "Добре, ако видиш нещо интересно”. Момчето попитало дали да изпрати информацията по телеграф, а Скот отговорил: "Не, пусни я по пощата”. И какво се оказало, мислите? Този младеж станал свидетел на Великата октомврийска революция. И предавал репортажи оттам за "Гардиън”.

Така звучат историите на един човек, който сам по себе си е история на журналистиката. И знае много за това как, докато светът се променя, остава един и същ.