От 28-ми септември 2000 година до днес жертвите на кървавия конфликт в Близкия Изток са 2 539. От тях - 1 874 са палестинци, а 614 - израелци. Манифестации и шествия се проведоха в големите градове на Западния бряг и в ивицата Газа. Протестите прерастнаха в насилие, след като младежи започнаха да замерят с камъни израелските войници. Един палестинец загина, а деветима са ранени. Радикалните групировки - "Бригадите на мъчениците от ал Акса" и "Хамас" обявиха, че борбата ще продължи и ще засилят антиизраелските атаки.
Ясер Арафат наруши няколкодневното си мълчание и заяви, че неговият народ ще продължи да се бори за своя държава със столица Ерусалим. Величественият град ще остане столица на палестинската държава, без значение дали някой се противопоставя на това, каза Арафат от обсадената си резиденция в Рамала. Думите му бяха предадени по високоговорители пред двадесетхилядна тълпа в Газа.
Бъдещето на Ерусалим беше една от основните пречки пред мирните преговори преди подновяването на палестинското въстание на 28 септември 2000 година. Интифадата започна след като Ариел Шарон - тогава лидер на опозицията, посети Храмовия хълм - свещено място и за евреи, и за мюсюлмани. Според израелците, палестинците са използвали визитата, за да подновят насилието. Палестинците пък твърдят, че кръвопролитията започнали след като израелската полиция застреля седем души и рани над 200 по време на демонстрация на Храмовия хълм на 29 септември 2000 г.
