В последните години футболното първенство на Русия се превърна в един от най-силните и атрактивни шампионати в Европа. Причината, разбира се, е солидното финансиране на местните клубове, което позволява да се привличат качествени чужденци, включително и такива, за които наддават някои от грандовете е Веропа. Вече се приема за съвсем нормално футболисти от световна класа да предпочетат парите на мощните руски момпании, вместо да  преминат в Италия, Испания или Германия. Показателно за тази тенденция е присъствието в ЦСКА (Москва) на трима бразилски национали - Вагнер Лав, Жо и Даниел Карвальо. Останалите тимове също не изостават и вече не е изненада, когато руски клуб плати осемцифрена сума в евро за поредния талант от Южна Америка. Най-точно ситуацията в руския футбол се илюстрира от възход на ФК Москва. Тимът е спонсориран от кметството на столицата и само преди броени месеци успя да се сдобие с най-голямото откритие на Световното първенство за младежи - Макси Моралес, а по-късно прибавикъм него и ненужният в Барселона Макси Лопес. Всичко това стигна за 4-ото място, защото ресурските на другите московски грандове и Зенит са още по-големи.

ШАМПИОНЪТ

Именно Зенит се окичи със златните медали, печелейки лютата битка със Спартак (Москва) едва в последния кръг. Отборът от Санкт Петербург преследваше успеха целенасочено от няколко години и беше време скъпите инвестиции на ръководството да дадат резултат. Вчера възпитаниците на холандеца Дик Адвокаат победиха с 1:0 при гостуването си на Сатурн (Раменское) и станаха недостижими за основния си конкурент.

През сезона новият шампион допусна само 5 загуби, а можеше да разчита и на най-силната атака - 54 гола. В отбора личат имената на четирима руски национали - Андрей Аршавин, Александър Анюков, Павел Погребняк и Вячеслав Малафеев. Към тях можем да прибавим и миналия през Левски Валдислав Радимов, който също попадаше в сметките на Гуус Хидинк за "Сборная", но предпочете да се съсредоточи върху изявите си на клубно ниво. Почти всички чуждестранни играчи на Зенит са национали на страните си - Фатих Теке (турция), Мартин Шкъртел и Камил Чонтофалски (Словакия), Ким Дон-Жин и Ли Хо (Южна Корея), Николас Ломбертс (Белгия), Ерик Хаген (Норвегия), Анатолий Тимошчук Украйна. В групата на изключенията попада холандският ветеран Фернандо Риксен, който е моторът в средата на терена.

Амбициите на "синьо-белите" не спират с първото място в Русия и още отсега се работи върху мащабна секеция, целяща да осигури влизането в Шампионската лига. Междувременно Зенит продължава и участието си в Купата на УЕФА, където има всички шансове да прескочи груповата фаза.

БЪЛГАРИТЕ

Радостното за нас е, че по терените на руската Висша лига тази година се подвизаваха и шестима българи. Безспорно най-голямо впечатление с изявите си направи триото от Амкар - Мартин Кушев, Георги Пеев и Захари Сираков. С тяхна помощ иначе скромният тим от Перм направи най-силния си сезон в елита и в един момент дори бе сред претендентите за участие в евротурнирите. В Динамо (Москва) засега нямат поводи да са доволни от привличането на Цветан Генков, но самият факт, че платиха за него на Локо (Сф) над 2 млн. евро говори достатъчно за интереса на местните клубове към родните таланти. Нека видим по-подробно и от чисто статистическа гледна точка как се представиха нашите сънародници:


Мартин Кушев:
Бившият таран на Славия и Левски кара втора футболна младост. 10-те му попадения в първенството го наредиха на престижното 7-о място в класацията на стрелците и накараха шефовете на клуба да му предложат нов договор. За Кушев нямаше значение дали тимът му е домакин или гостува - "въоръжен" съз здравата си физика и головия нюх, той всяваше паника във всички вратари. Напълно заслужено българинът събра най-много точки в анкетата на официалния сайт на Амкар за футболист на сезона. Заради него руският проектонационал Евгений Савин прекара по-голямата част от сезона на пейката.

Марто имаше и тежки моменти, особено контузията, причинена му от вратаря на Зенит Вячеслав Малафеев. След възстановяването си бомбардирът бързо навлезе в познатата форма и продължи да бележи. Силните изяви на Кушев не останаха незабелязани и от Димитър Пенев и нападателят за първи път в кариерата си бе повикан в националния отбор на България.

През сезона: 26 мача, 10 гола (3 от дузпа), 5 жълти картона

Георги Пеев:
След като бе стигнал до дубъла на Динамо (Киев), юношата на Локо (София) се реши на промяна и още през миналия сезон премина в редиците на Амкар. Руският клуб му предложи това, от което Георги най-много имаше нужда - възможност да играе редовно и на високо ниво. През втората си година в тима от Перм халфът покза завидно постоянство и се превърна в един от любимците на феновете. Пробивите и центриранията му се превърнаха в най-силното оръжие на Амкар, а нерядко и сам обстрелваше противниковата врата. Треньорът Рашид Рахимов постоянно поватаряше, че представянето на отбора до голяма степен зависи от него и българинът не го разочарова. За разлика от националния тим, където отново имаше проблеми, в Амкар Пеев играеше осовбодено и със самочувствие. Завърши сезона с 2 гола и 6 асистенции - показател, по който е сред отличниците в първенството.

През сезона: 29 мача, 2 гола, 6 асистенции, 5 жълти картона


Захари Сираков:
Константна величина в защитната формация на Амкар. Борбен и енергичен, Захари рядко даваше на съперниците да атакуват през неговата зона. Направи страхотен тандем с Георги Пеев по десния фланг, двамата взаимно си помагаха и никой в Перм не можеше да си представи как ще изглежда отборът без тях. Сираков най-често от всички българи попадаше в идеалния отбор на кръга, което е достатъчен атестат за играта му. Получи и 7 жълти картона, но нито веднъж не видя червения цвят.

През сезона: 28 мача, 0 гола, 2 асистенции, 7 жълти картона


Цветан Генков:
Вестник "Спорт Експрес" го обяви за най-голямото разочарование в състава на Динамо (Москва). Скъпият трансфер и огромните очаквания към него му изиграха лоша шега. Голмайсторът на родното първенство за миналата година така и не намери пътя към противниковите мрежи, а единственото му попадение за Динамо дойде при позорната загуба с 3:9 от Зенит в турнира за Купата на Русия. В млакото си мачове винаги бе принуден да действа като единствен нападател - нещо, което не е по вкуса му. Въпреки неубедителното си представяне, Генков все още се ползва с доверието на наставника Андрей Кобелев. В последните два кръга от първенството българинът получи шанс и игра пълни 90 минути. В подготовката за следващия сезон трябва да докаже, че има място в състава, който ще гони далеч по-сериозни цели от 6-ото място.

През сезона: 9 мача, 0 гола,  0 жълти картона

Ивайло Петков:
Бившият национален защитник остави добри впечатления при повторния си гастрол в Русия Ивайло Петков. Присъедини се към Кубан (Краснодар) през втората половина на сезона и моментално се превърна в несменяем титуляр. Защитникът записа в актива си и два гола, но отборът му загуби битката за оцеляване и от следващата година ще се подвизава във втория ешелон.

През сезона: 14 мача, 2 гола (1 от дузпа), 1 жълт картон

Александър Младенов:
Александър Младенов имаше противоречиви изяви в редиците на Том (Томск). Синът на Стойчо Младенов бе титуляр в първите кръгове, но постепенно загуби форма и в крайна сметка игра в по-малко от половината мачове през сезона. Отчете се е един единствен гол и ще се надява на повече поводи за радост догодина.

През сезона: 13 мача, 1 гол, 1 жълт картон