2,5 млн. жертви - това показва черната статистика на коронавируса в световен план. Това е повече от годишния брой загинали в катастрофи или починали от СПИН. COVID-19 постави на изпитание не само здравните системи, но и целия държавен апарат на практически всички страни по земното кълбо.
Именно заради това пандемията се превърна в поредното "бойно поле" за политолозите в спора кой модел на обществено устройство е по-ефективен - демокрацията или авторитарния режим.
В Европа кризата далеч не е приключила. Смъртността все още е висока, а отделенията са препълнени с болни. От друга страна, някои държави в Източна Азия изглежда се справят с пандемията по-добре, със значително по-ниски нива на инфекция и смъртност.
Ако разгледаме световните данни, от 20-те държави с най-висок процент заразени, осем са демокрации (САЩ, Индия, Франция, Великобритания, Италия, Испания, Германия и Чехия), 11 са т.нар. „недостатъчни демокрации“ (Бразилия, Русия, Турция, Аржентина, Колумбия, Мексико, Полша, Перу, Украйна, Южна Африка, Индонезия) и само Иран е с авторитарен режим на управление.
Според журналистa от "Ди Велт" Адриан Лоб, обаче, не се знае доколко тази класация е представителна, защото авторитарните режими са свикнали да прикриват неудобни факти и нищо чудно някои държави да липсват в списъка, тъй като те не съобщават за случаи на COVID-19 в териториите си - или поне не и за истинския им брой.
Достъпът до информация е от ключово значение
Всичко това може да е съвпадение, но е възможно да съществува и причинно-следствена връзка между формата на управление на дадена държава и нейните резултати в борбата с пандемията.
Според експерти демократичните държави имат по-добри обществени блага като здравна инфраструктура например. Изследователи установяват, че в сблъсъка с друга опасен вирус, а именно в борбата с ХИВ, демокрациите взимат по-ефективни решения, отколкото страните с еднолично управление.
Причината за това е, че гражданите в демократична държава имат по-добър достъп до информация чрез свободни медии и са по-наясно с методите за защита срещу ХИВ. Това показва, че прозрачността и обменът на информация са ефективно оръжие в борбата срещу пандемиите.
Извънредни мерки
При сблъсъка с пандемията от COVID-19 дори либералните демокрации са принудени да въведат някои по-авторитарни мерки, за да ограничат разпространението ѝ. Те нарушиха основни права, като заповядаха на своето население да си остане вкъщи, въведоха полицейски час и проверки дали се спазва задължителната карантина.
Американският политолог Дейвид Стасаваж казва, че авторитарните режими и демокрациите са изправени пред много различни предизвикателства в конкретната пандемия. Въпросът не е кой е по-добър в управлението на кризата, а какви са предимствата и недостатъците на всяка система за управление.
При еднолично управление държавата може да действа решително, без никакви институционални бариери, но има и риск за скриване на важна информация от населението. При демокрацията пък информацията циркулира по-свободно, но е по-трудно да се наложат строги мерки.
Разпространение на фалшиви новини
Много държави въведоха строги разпоредби срещу разпространението на невярна информация за COVID-19. В Иран гражданите, признати за виновни за разпространението ѝ, са изправени до три години затвор или бичуване. В Тайланд първоаприлските шеги за коронавируса могат да доведат до пет години затвор.
Демократичните държави също открито обмислят ограничения върху свободата на изразяване с цел борба с COVID-19. Министърът на вътрешните работи на федерална провинция Долна Саксония в Германия Борис Писториус призова за глоби или дори по-строги наказания за хора, които разпространяват фалшиви новини.
Същото деяние е наказуемо и в Южна Африка.
Дилемата, пред която са изправени страните с отворена политическа система е, че те трябва да останат демократични, за да бъдат устойчиви на тази криза, но че те също трябва да действат авторитарно, за да се справят с нея.
