„Демокрацията може и да има своите недостатъци, но е най-добрата система на управление” – тази позиция защитават три четвърти от хората по света и само малко над половината българи. Това показват данните от проучване на „Галъп Интернешънъл”. Според изследването през последното десетилетие има глобално отстъпление в подкрепата за демокрацията.

То е по-осезаемо у нас (където през 2005 г. демокрацията е имала подкрепата на 60% от запитаните срещу 52% 10 години по-късно), отколкото по света (където спадът за същия период е едва 3 на сто).

„Явно е, че при нас резултатите от трансформацията след 1989 г. е оставила много въпросителни за качеството на демокрацията”, посочват от „Галъп Интернешънъл”.

Най-сериозно разклатени са демократичните ценности в Азия, Африка и Източна Европа. Западната част на Стария континент запазва силната вяра в демократичното управление, но появата на вълна от популистки движения през последните години е ясен знак, че партиите с подобни убеждения ще останат на европейската политическа сцена, посочват авторите на изследването.

От „Галъп Интернешънъл” отбелязват, че подкрепата за демокрацията е висока, независимо от нивото на религиозност на даденото общество. По-високото ниво на образование и доходи пък води до по-голяма привързаност на гражданите към подобна форма за управление – нещо типично за западните държави.

Защо демокрацията отстъпва

По-ранно глобално проучване на „Пю Рисръч Център” говори за „демократична рецесия”, която може да доведе до възход на авторитарни управления и диктатури. Данните показват, че относително голяма част от демократичните страни по света предпочитат пряка демокрация т.е хората директно взимат управленски решения. Това се наблюдава в страни където на политическата класа се гласува ниско доверие.

Държавите с устойчив и качествен политически елит пък предпочитат представителната демокрация, в която хората избират народни представители. В трети страни биха искали група експерти да взима ключови решения, а има и такива, които имат силно доверие на военен лидер, който да води страната (напр. Венецуела по времето на Уго Чавес-б.а.).

През 2015 г. политолозите Алън Абрамовиц и Стивън Уебстър открили, че американските гласоподаватели показали рекордни нива на политическа ангажираност, но не успяват да се идентифицират като демократи или републиканци,

Как може да си политически пристрастен и да не подкрепяш партията си? Отговорът се криел в т.н негативна принадлежност (negative partisanship). Тя се изразява в това да гласуваш от страх и недоверие в другата страна, а не в подкрепа на твоята партия. Според политолозите този начин на гласуване е разрушителен, тъй като разпада и самите партии..

„Това създава пристрастен електорат, който гласува срещу гневни опоненти и е склонен да действа спрямо това пристрастие и гняв”, посочва политологът Лилиана Мейсън пред „Ню Йорк Таймс”.