За 98-годишната Лидия Ломиковска инвазията на Русия е по-лоша от Втората световна война. Казва го от опит, защото я е преживяла. Научила се е да се доверява на инстинктите си.

Когато руските сили влизат в родното ѝ село Очеретине в Източна Украйна, тя и семейството й решават, че е време да бягат.

Заради тежкия обстрел Лидия се оказва отделена от своето семейство. Затова продължава да ходи… по своите пантофи.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

„Взех си пръчка и дъска, за да се подпирам и си проправих път. Краката ми ме носеха сами“, обяснява жената.

Лидия изминава 10 километра сама, след което е поета от украински полицаи, пише Би Би Си.

Селото, от което тя бяга, постепенно се превръща в развалини от приближаващите руски войски. Колкото повече се приближават, толкова по-интензивен става артилерийският огън. Цели жилищни блокове и къщи бавно се превръщат в руини и прах.

„Докато вървях, на няколко пъти трябваше да лягам. Единият път загубих баланс и паднах в тревата. Там спах, след което продължих“, допълва 98-годишната Лидия.

Тя е била откарана в подслон, за да си почине, а след това успява да се събере с внучката си Свитлана.

„Радваме се, че баба е тук. Търсехме я дълго време“, казва Свитлана.

Продължи да четеш