От основаването на републиката през 509 г. пр. н. е. до разпадането ѝ през 27 г. пр. н. е. римляните няколко пъти променят официалния си календар.

Първият вариант е с продължителност от 10 месеца и е посветен на най-важното в ранното римско общество: земеделието и религиозните ритуали.

304-дневната календарна година започвала през март (Martius), кръстен на римския бог Марс. Тя продължила до декември, когато в Рим било времето за прибиране на реколтата.

Римляните свързвали всяка година с датата на основаване на града. Така съвременната 753 г. пр. н. е. се смятала за първа година в Древен Рим.

Кога ще почиваме през 2025 г. и как да направим ваканцията си по-дълга?

Традиционно с наближаването на 2025 година обръщаме поглед и към календара с почивните и празничните дни

Първоначалният календар включва шест 30-дневни месеца и четири 31-дневни месеца.

Първите четири месеца са наречени на богове като Юнона (юни); последните шест са номерирани последователно на латински език, което води до имена на месеци като септември (седмият месец, наречен на латинската дума за седем, septem).

Когато реколтата свършила, се променил и календарът; зимните месеци просто нямали имена.

Лунният календар на Рим

Десетмесечният календар обаче не просъществувал дълго. През VII в. пр.н.е., по времето на втория римски цар Нума Помпилий, календарът е променен на лунен.

Преработката включвала добавяне на 50 дни и заемане на по един ден от всеки от съществуващите 10 месеца, за да се създадат два нови зимни месеца с продължителност 28 дни: Януарий (в чест на бог Янус) и Февруари (в чест на Февруари, римски празник на пречистването).

Снимка: iStock

Новият календар не бил съвършен. Тъй като римляните вярвали, че нечетните числа са благоприятни, те се опитали да разделят годината на нечетни месеци; единственото изключение бил февруари, който се намирал в края на годината и се смятал за нещастен.

Имало и друг проблем: Календарът се е основавал на Луната, а не на Слънцето. Тъй като цикълът на луната е 29,5 дни,календарът редовно се разминавал със сезоните, които трябвало да отбелязва. 

Календарът с недоносените бебета на УМБАЛ-Бургас постигна целта – лампа за фотолечение

Още в първия ден от отпечатването целият тираж е разпродаден

В опит да изчистят объркването, римляните наблюдавали допълнителен месец, наречен Мерцедоний, на всеки две или три години.

Но това не се прилагало последователно и различни владетели допринасяли за объркването, като преименували месеците.

„Ситуацията се влошила още повече, тъй като календарът не бил публично достъпен документ“, пише историкът Робърт А. Хач.

„Той е бил пазен от жреците, чиято работа е била да го направят работещ и да определят датите на религиозните празници, фестивалите и дните, в които може и не може да се прави бизнес“.

Раждането на Юлианския календар

Накрая, през 45 г. пр.н.е., Юлий Цезар поискал реформирана версия, която станала известна като Юлианския календар. Той е разработен от Сосиген Александрийски, астроном и математик, който предлага 365-дневен календар с високосна година на всеки четири години.

Въпреки че е надценил продължителността на годината с около 11 минути, календарът вече е бил в синхрон със слънцето.

Новият календар на Цезар имал още едно нововъведение: нова година, започваща на 1 януари, в деня на встъпване в длъжност на консулите - двама мъже, които притежавали изпълнителната власт в републиката.

Юбилеен календар за 2025 г., посветен на 140 г. от Съединението на България

Издаден е от Пловдивския исторически музей и е в ограничен тираж

Но въпреки че Юлианският календар се наложил в продължение на векове, датата на новата година не винаги била спазвана от неговите поддръжници. Вместо това християните празнували новата година в различни празнични дни.

С изключение на няколко промени, направени от други римски владетели, Юлианският календар остава до голяма степен непроменен до 1582 г., когато папа Григорий XIII коригира календара, за да отразява по-точно времето, за което Земята обикаля около Слънцето.

Дължината на стария календар е била 365,25 дни, а на новия - 365,2425 дни. Новият календар също така измества датите, които са се отклонявали с около две седмици, обратно в синхрон със сезонните промени.

Едва с реформата на Григорий от 1582 г. 1 януари наистина се превръща в начало на новата година - за мнозина. Не всички преминават към новия григориански календар и в резултат на това Коледните празници се падат през януари за членовете на източноправославните църкви.

Макар че съвременният свят се синхронизира основно с Григорианския календар, други календари са се запазили.

В резултат на това различните култури признават различни дати за начало на новата година и имат фестивали, ритуали и празници като Новруз, Рош Хашана и Китайската нова година, за да ги отбележат. 

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK