Артисти от Европа, Америка и Азия ще участват в 12-ото издание на международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик".
„Събитието започва в Деня на Европа и приключва дни преди европейските парламентарни избори, но злободневната политика спира дотук, посочват организаторите. Защото „Антистатик" избира да даде своя #ГласЗаТанц за съвременното изкуство, което, освен че радва сетивата, ни прави по-умни и по-силни във всички избори, в които участваме. От 9 до 21 май в София предстои една ангажирана, активна, но и неполитическа предизборна кампания“.
Откриването на фестивала започва с представяне на първия брой на новото „Списание за танц". То ще разказва за значими процеси, събития, личности и идеи от класическия до съвременния танц и пърформанс. Следва откриващ концерт с румънската група Karpov not Kasparov.
Шеговито самоопределящи се като „най-вълнуващият музикален продукт за износ от Източна Европа" и вече гостували в 38 държави, те създават своята музика по правилата на играта на шах.
Манюел Рок (Канада) е носител на наградата на Съвета за изкуства и литература на Квебек за най-добра хореография за сезон 2016/17 г. и на Наградата за танц на Монреал в категорията за най-добър изпълнител.
На 10 май в ДНК – пространството за съвременен танц и пърформанс на НДК, той гостува със своя Bang Bang спектакъл. Водещата тема е съпротивата, а Рок поставя себе си в ситуация на „своеобразно камикадзе“, изпълнявайки хореографска партитура, която е пълно изпитание за издръжливостта му.
„Третият танц" на Нив Шайнфелд и Орен Лаор (Израел) на 11 май в театър „Азарян" ще напомни, че е дошло време за любов, крайности и нужда от признание.
Музиката на Малер, цветя и касетофон, от който звучат популярни балади, представлението се потапя сред тези романтични образи и клишета, за да разкрие изначалните човешки потребности, от които те произлизат, преди да се превърнат в символи.
На 12 май в ДНК гостува Пол Пи (Бразилия/Франция) със солото Ecce(h)omo (знаменитата латинска фраза „Това е човекът"), което се занимава с механизмите и възможностите за предаване и продължаване на танцовото наследство. За тази цел Пол Пи интерпретира легендарния танцов цикъл Afectos Humanos (Човешките афекти) на германския хореограф Доре Хойер (1911–1967), от който до днес е оцеляло единствено черно-бяло видео от представянето му в телевизионно предаване през 1967 г.
„Някъде там и някъде тук" на Соня Преград и Ана Крайтмейер (Хърватия) е представление, породено „от паниката, която изпитваме, но не разбираме, от тревогата на света, който живее на ръба", както споделят авторите му.
Те се качват на сцената на ДНК на 15 май, за да изживеят своята радикална среща в танца.
На 18 май в ДНК е вероятно да видим „святкащи очички, които гледат непристойно, уста, която хапе и издава смущаващи звуци, малко танц на една въображаема котка, ритащ крак на робот". Едно чудовищно тяло ще се изгради пред публиката в реално време, защото към това се стреми хореографията на Зринка Ужбинец (Хърватия/Германия) в Exploded Goo.
На 20 май, понеделник, ще научим защо „съботата ми вървеше добре, докато не осъзнах, че е понеделник" с дуото Hartmannmueller (Германия).
Симон Хартман и Даниел Ернесто Мюлер формират своя творчески тандем през 2011 г., а днес ги определят като едни най-интересните и оригинални танцови артисти от северногерманската столица на танца Дюселдорф.
Предисторията на представлението включва експерименти, с които те разучават похвати за консервация на собствената си плът. На сцената пък достигат до знаковия образ на Хамлет, за да го разгледат от една необичайна, съвременна перспектива.
Програмата на „Антистатик" завършва на 21 май с пърформанса на Урош Каурин и Томаж Гром / Via Negativa (Словения) „Тази вечер празнувам", отново в ДНК.
Заглавието идва от песента Tonight I celebrate my love for you („Тази вечер празнувам любовта си към теб" на Майкъл Масър и Джери Гофин). Изпълнявайки нея, както и поредица от други популярни хитове, артистите се обясняват в любов на публиката.
