България подкрепя цялостта на Украйна, не признава референдума в Крим

„Република България действа като член на Европейския съюз и НАТО, като отчита националния си интерес. България работи за това Съюзът да има единна позиция по отношение на кризата в Украйна. Република България подкрепя суверенитета, единството и териториалната цялост на Украйна. Проведеният на 16 март референдум в Автономна република Крим е в нарушение на международното право и Конституцията на Украйна и Република България не признава резултатите от него”.

Това гласи становището след извънредното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) при президента Росен Плевнелиев в понеделник. То беше прието с широк консенсус с изключение на „Атака”, чийто лидер напусна срещата преди края й. В него бе записано още всички страни, участващи в кризата, да преустановят провокациите.

Позицията, която може да се определи формално като единна и официална за страната, дойде след двуседмични недомлъвки и разминавания в говоренето по темата сред представители на властта. Становището реално препокрива изразеното от държавния глава отношение по кризата в Украйна след референдума в Крим от 16 март. През времето оттогава правителството запазваше своеобразен неутралитет по въпроса, а в парламента групата на Волен Сидеров поиска признаване на резултатите.

Изпращането на мисия на ОССЕ в Украйна е важна стъпка за гарантиране на мирното разрешаване на конфликта. България подкрепя подписването на политическата част на споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС, както и подписването на икономическата част след провеждане на свободни избори за президент. КСНС настоява украинските власти да спазват правата и свободите на всички граждани, включително и близо 300 000-дната българска общност, подчерта президентът.

Той допълни, че КСНС смята, че диверсификацията на доставките на газ, ускоряването на интерконекторните връзки със съседните страни и газовите находища в Черноморския шелф са безалтернативен национален приоритет. КСНС препоръчва Съветът за сигурност към МС и щабът за мониторинг на Украйна да следят процесите, и рисковете за страната, българските институции да поддържат активен диалог с българските общности в Украйна, каза още Плевнелиев.

Препоръки

След заседанието КСНС отправи и няколко препоръки:

-Съветът за сигурност към Министерския съвет и Националният щаб за мониторинг на обстановката в Украйна да следят и анализират процесите, които генерират рискове за сигурността на страната и своевременно да предприемат необходимите мерки за противодействие.

-Изпълнителната власт да предприема действия за недопускане нарушаването на енергийните доставки, да ускори работата по изграждането на интерконекторните връзки и да осигури необходимия резерв, което да позволи на страната да преодолее евентуална енергийна криза.

-Българските институции да поддържат активен диалог с българските общности в Украйна и да им оказват необходимото съдействие.

-Като подкрепя досегашните усилия на българското правителство, Консултативният съвет за национална сигурност препоръчва на Министерски съвет при последващите дискусии, в рамките на Европейския съюз, да аргументира българската позиция, отчитайки всички рискове за България, включително и икономическите, свързани с развитието на кризата.

„Тихи стъпки“

Коментарите след заседанието бяха в зоната на „тихото стъпване”, загърнато в принадлежността на страната към ЕС и НАТО.

Премиерът Пламен Орешарски изрази запазената си увереност, че няма да се стигне до широкомащабни санкции. „Ще участваме във формиране на европейската позиция, както и сега сме го правили. Ще формираме европейската позиция, чрез участието ни в дебатите на европейско равнище”, каза той.

„Имаме позиция, каквато е позицията на нашите партньори в ЕС и в НАТО. Тези санкции са в ущърб на България. По-добре да няма санкции. На съвета горе, и сега казвам, че не бива да се впускаме в крайни позиции – „за” и „против”. След като ние не сме убедени, тези пари, които отиват в Украйна, дали няма да идат в украинските олигарси, какво ще се плати с тях. Не са еднозначни отговорите. Доволен съм от този съвет”, заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

„Благодарение на моето категорично настояване беше включена последната точка - да продължат усилията на българското правителство да аргументира нашата национална позиция в рамките на Европейския съюз, за всички рискове, които могат да засегнат страната”, каза зам.-председателят на БСП Янаки Стоилов.

"Ситуацията в Украйна създава рискове и за регионалната и са глобалната сигурност и в никакъв случай не трябва да я подценяваме", заяви вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев. Според него трябва да се положат усилия, за да се нормализира обстановката там, както и за трайно разрешаване на кризата. "Нашите сънародници трябва да са обект на особено внимание", каза Йовчев.