Деца от три велинградски села биват извозвани до училище натъпкани в лека кола – по 12, вместо с автобус. Ситуацията принуди един директор да потърси помощ от Министерство на отбраната, а не на образованието.
Овце, говеда, чували с картофи – това са част от определенията, които родителите дават на децата си. Причината е начинът, по който те пътуват до училище.
Според Залеха Мечкарска коментира, че „точната дума е едно върху друго. Натъпкани...”. Мустафа Трончов допълва, че „така се воят деца. Не се возят картофи”.
Вместо с нормални училищни автобуси децата от Цветино, Магерово и Абланица се извозват с миниван. В Цветино учениците са 18. Първолаци се возят дори в багажника, точно до резервната гума. Лимит за пасажерите няма.
Заради осеяните с ями междуселски пътища, училищното рейсче се амортизира за няколко години. Известно време децата се возят дори в така наречена УАЗ-ка.
Един от учениците – Ахмет, разказва, че в буса имало седали и пейка. При завоите дървената пейка често се обръщала. Споделя, че въпреки допълнителни места не всики ученици са успявали да се съберат.
В Магерово положението е същото. Родителите дори се принуждават да дават и пари.
„Правихме Абланица и Магерова подписка заедно с кмета Гълъбин Мечкарски и Лебанов, която е заверена в министерството, обаче няма никакъв ефект. Ходихме и до директоркта. Тя жената с каквото може - помага, опитва, обаче явно зависи от някъде другаде”, разказва Снежана Горумова.
Директорът на училището Елена Халева също трепери всеки ден. „До първия учебен час аз съм на прозореца и се притеснявам как ще дойдат”, разказва тя. Знае, че превозването на ученици с лека кола е нарушение, но не вижда какво друго може да се направи „Аз съм търсила варианти, нали разбирате. Аз съм търсила варианти”, допълва Халева.
Въпреки писмата и сигналите обаче реакция няма година и половина. Училищто кандидатства и по европрограми.
Халева разказва, че раздадените автобуси са били изключително малко. На община Велинград не е било беше дадено нито един рейс.
Изпадналият в безизходица директор накрая се обръща за помощ и към Министерството на отбраната.
„Помолих за превозно средство, високо проходимо и ми беше отговорено, че, да, на склад в Казанлък има...Има в момента, но са много амортизирани и да изчакаме, да имаме търпението до един месец, евентуално ще се получат в министерството нови”, разказва Халева.
От пресцентъра на МОН ни съобщиха, че през 2014 година са отпунсати 2 нови автобуса за община Пазарджик. На въпроса защо училището в село Абланица не е получило такъв обаче никой не отговори.
