Три стъкленици с пръст от гроба на хан Кубрат от Украйна археологът Николай Овчаров. Реликвите ще се съхраняват в манастирския комплекс "Успение Богородично", в Регионалния исторически музей и в най-голямото СОУ "П. Р. Славейков" в Кърджали.
Овчаров се завърна от Украйна, където край село Малая Перещепина, на 80 километра от Полтава, се намира Гробницата на хана.
Преди 10 години там е изграден паметник, а Организацията на българите по света е дала идеята за строителството на мемориален комплекс на това място. Проектът надхвърля 100 000 евро, в центъра ще остане паметникът, а около него ще се изгради подобие на пръстена на хан Кубрат.
Започва и кампания за набиране на средства, за целта е учреден Международен благотворителен фонд "Хан Кубрат".
Посещение на българската група е по повод 100-годишнината от откриването на гробницата на българския владетел.
В църквата на отец Саръев в Кърджали се пазят и частици от Светия кръст и мощи на светец, открити при разкопките на Перперикон.
„Владетелят сам себе си е изключително интересен, известно е, че към 630 г. посещава Константинопол, където приема християнството и получава титлата Патриций", разказа проф. Овчаров.
Той припомни как през далечната 1912 г. в царски времена две овчарчета си играли на пясъците край селото, изведнъж едното от тях е пропаднало в сребърна делва. Местните хора копаят и откриват сребро и злато. Докато пристигнат властите и археолозите, доста от находките са били изнесени, но все пак събраното е 25 килограма злато и 50 килограма сребро. Това са повече от 800 предмета, това съкровище е най-голямото от 7 век, откривано в Европа и Азия, подчерта проф. Овчаров.
Богатата колекция се намира в Ермитажа, но дълги години не е бил идентифициран човекът от гробницата.
Кубрат била само една от хипотезите допреди 25 години, когато германски археолози успелиха да разчетат монограмите върху два пръстена, изписани на гръцки език – на единия пишело Кубрат, а на другия – Органа, чичото на Кубрат и предшественик на престола на Велика България.
„Няма съмнения, че пръстените са били изработени в Константинопол по поръчка на хана и са свързани с приемането на християнството и титлата Патриций. Той е един от първите варварски вождове, получил тази титла", разказа още археологът.
Той посочи, че при село Вознесенка в Запорожието се намира и гробът на хан Аспарух, създателя на Дунавска България, там също ще се изгради паметник.
