За да се свика Велико народно събрание, искането на Борисов трябва да е подкрепено от 160 народни представители. Тоест, ГЕРБ трябва да получат подкрепата на още 65 депутати от другите политически сили. В противен случай искането им ще си остане само една идея и такива избори не могат да бъдат предизвикани.
При такова решение на депутатите, Конституцията задължава президента да насрочи изборите за Велико народно събрание в тримесечен срок.
Дори да се свика Велико народно събрание, кабинетът остава на власт, независимо дали ще подаде оставка или не. Конституцията на България не предвижда създаване на служебен кабинет при свикано Велико народно събрание.
Такъв е случаят с правителството на Андрей Луканов, който остава на власт до свикването на Велико народно събрание, когато е и преизбран.
Искането за свикване на Велико народно събрание трябва да бъде внесено от поне 121 депутати. След това, в срок от 2 до 5 месеца то се разглежда от действащите депутати и се подкрепя със 160 гласа "За".
„Тогава президентът насрочва избори за Велик парламент в тримесечен срок. Предложението на г-н Борисов е за смесена избирателна система, което означава, че ще трябва да се промени и Изборния кодекс“, обясни доц. Наталия Киселова.
Според юристи със стартираната днес процедура правителството всъщност печели политическо време, защото най-ранната дата, на която може да се гласува свикване на ВНС е 15 октомври.
През това време обаче, кабинетът ще продължи да работи. Дори да е в оставка, друго правителство не се избира. Не се назначава и служебен кабинет, което е втората цел на Борисов и вади от процедурата президента, смятат конституционалистите.
"Правителството остава и си действа, и изобщо не е длъжно да подава оставка пред никого, но дори и ако премиерът изпълни своето обещание и подаде оставка, просто ще продължава да работи като правителство в оставка", каза проф. Пламен Киров.
Юристите допълват, че всички изменения в Конституцията, изброени днес от премиера, освен намаляването на броя на депутатите от 240 на 120, могат да се направят и от обикновено Народно събрание.
Ако се тръгне към нова Конституция, тя ще е петата поред в историята на страната ни. Първа е Търновската конституция от 1879 г., с която ставаме парламентарна монархия - първо княжество, а после Царство България.
Следват двете социалистически конституции - приети през 1947 и 1971 година. С тях се въвежда и утвърждава водещата роля на БКП и се създава Държавен съвет.
След демократичните промените през 1989 година се приема и Конституцията от 1991 година.
Тя превръща България в демократична парламентарна република, но и често е критикувана заради недостатъци в глава "Съдебна власт".
От тогава до днес е редактирана шест пъти - четири от тях точно в областта на правосъдието.
Седмото Велико народно събрание, избрано през 1990 година, работи точно една година над конституцията и то в условията на исторически протести - кулминацията е Палежът на партийния дом.
За да се приеме нова - пета поред Конституция, ще се наложи свикването на Осмо Велико народно събрание.
