Три присъди има генерал Кирчо Киров по три дела срещу него. Нито едно от делата, обаче, срещу бившия шеф на разузнаването не е приключило и няма влязла в сила присъда. Какво се крие в кориците на тези дела - не е ясно заради тяхната секретност. От края на февруари разузнавач номер едно е под домашен арест.
Пред bTV той заяви, че въпреки всичко ще намери начин да докаже невинността си. Мярката за неотклонение му беше наложена, след като военният съд го осъди на 15 години затвор за присвояване на 5,1 млн. лв. от бюджета на разузнаването. Присъдата не е влязла в сила.
С ген. Кирчо Киров в дома му разговаря Канна Рачева:
– От колко време живеете под домашен арест?
– От 21 февруари настоящата година съм в условията на домашен арест, когато от служители на 6-то Районно управление на полицията ми беше предоставено определението на Военно-апелативния съд.
Унизително е, аз имам самочувствието на български офицер, на български генерал независимо от всички обвинения, които са отправени към мене, независимо от присъдите на първа инстанция, които съм получил, аз продължавам да живея с това самочувствие и с това мнение за себе си – усещането за вътрешно достойнство.
– Вие няколко пъти казвате, че делата не са истински…
– Делата са политически – конкретните изпълнители са известни. На първо място това е моят наследник Драгомир Димитров, погледнете неговите политически ментори и ще разберете кои са политическите поръчители.
– Преди две седмици някъде Тодор Бояджиев каза по bTV, че България е използвала доста семейства, които са били внедрявани в чужди държави, с чужди имена – така нареченото нелегално направление в разузнаването, което вече го няма. България обаче, носи отговорност за тези хора.
– Това определено е така. Става дума за хора, които са поставили целия си съзнателен живот в дейност, в услуга на интересите на държавата
– Има ли още живи такива хора?
– България имаше силно направление нелегално разузнаване. Това, което със сигурност мога да кажа и трябва да се знае, че задълженията на държавата към тези хора приключва с тяхната физическа смърт, а не с прекратяване на конкретната оперативно-информационна дейност с тях.
– Тоест грижи се за живота им, за здравето им, плаща им?
– Пак казвам, иска ми се да вярвам, че това е така.
– След като им се заплаща, откъде идват тези пари?
– Всички средства, с които аз съм работил, разходите, които съм утвърждавал, са от бюджета на Националното разузнаване.
– От 2007 г. до 2011 г. вие сте отчел с фалшиви фактури над 5 млн. лв. за такава дейност, твърди Военната прокуратура. Давани ли са тези пари за нелегални шпиони?
– И тогава, и сега съм вярвал и вярвам, че тези пари са отишли по своето реално предназначение
– Това ли е техния път?
– Не ме дърпайте за езика, няма да ви отговоря на този въпрос. Аз не съм съставял конкретно нито един документ. Нито един.
– Добре, има ли някъде поне един документ, който да докаже, че тези суми са от бюджета и те са използвани, за да изпълни България своя дълг към тези хора?
– Да, това е достатъчно ясно обяснено в страниците на делото.
– Има ли в момента национално разузнаване в България?
– Знаете ли, за националното разузнаване мога да говоря до 2012 година, когато бях директор. Изкушавам се от мисълта, че много добри неща от миналото са запазени. Но как се е развило и какво представлява в момента българското разузнаване във вида на Държавна агенция за разузнаване, нямам представа.
– Вашето мнение, според Вас да е застрашена в момента националната ни сигурност?
– В своята цялост аз не мисля, че тя е застрашена, но в отделни аспекти съществуват потенциални заплахи. Проблемът с ЧЕЗ също е един от проблемите с националната сигурност, тъй като касае една четвърт от населението. Това са потенциални заплахи.
– Заплаха е скандалът с ЧЕЗ или самото развитие?
– Възможността това развитие да доведе до проблеми в енергийното снабдяване на населението.
Аз помня, ние сме го извършвали, докато аз ръководех националната разузнавателна служба, проучване на потенциални инвеститори, проучване на потенциални купувачи на стратегически за България обекти.
Сериозна практическа помощ, която разузнаването оказа на държавата беше при приватизирането на банка ДСК, когато ние получихме стратегически важна информация за позициите на отделните конкуренти и на базата на нашата информация беше избран купувачът на банка ДСК.
– А проучвали ли сте ЧЕЗ?
– Нямам спомен да сме проучвали ЧЕЗ, но спомените ми в енергетиката ме водят към 2009 г., когато беше кризата с газоснабдяването на България. Тогава към националното разузнаване бяха зададени важни въпроси, на които аз лично отговорих и това е самата истина, че далеч преди възникването, месеци преди възникването на тази криза, разузнаването е предупредило за възможността и времевите параметри, в които такава криза може да се развие.
