По улиците във времето от IV до VI век са живeли най-видните граждани на Сердика - военни, политици и богати търговци. Те са обитавали големи сгради, с различни помещения, баня и двор, настлан с плочи.
Римската мозайка е отлично запазена на пода на голяма сграда със зала, която свидетелства за охолния начин на живот.
Археолозите все още се колебаят дали тези първенци са били приближени до двора на император Константин Велики, тъй като нямат писмени източници.
„Те са били местни първенци, които по определен повод може би са имали взаимоотношения с императора, но едва ли чак близки”, смята археологът Марио Иванов.
Днешна София пази останки от друг квартал, наречен на името на Константин, непосредствено до императорския дворец, разположен на юг от разкопките под булевард "Мария Луиза".
„Сердика е моят Рим” - е прословутата реплика на Константин Велики, който обожавал минералните води на тогавашна Сердика и обичал да отсяда в града. Мозайки от неговия дворец са разкрити при археологически разкопки още през 1965 г.
Според легендите, приелият християнската вяра Константин Велики е управлявал новата Римска империя 13 години тъкмо от резиденцията си в Сердика.
„За известен период от време или преминавайки на път за различни провинции е спирал тука за някой месец и има издавани различни едикти”, каза Марио Иванов.
Едиктите са законите на император Константин. За него ще узнаем повече, ако се разкопаят днешните улици Калоян, Позитано и Леге. Засега в този район се правят само проучвания.
