Предсрочният вот бе предизвикан от скандал, свързан с оставката на вицепремиера и лидер на популистката партия "Самоотбрана" Анджей Лепер на 9 юли тази година. Премиерът Ярослав Качински освободи Лепер от длъжността корупция в полското министерство на земеделието. Редица анализатори отбелязват, че днешните предсрочни избори се очертават по-скоро като референдум за резултатите от оспорваната политика на двамата братя Качински – президентът Лех и премиерът Ярослав.
Гласуването може да доведе до победа на либералната опозиция над откровено консервативните близнаци Качински, коментира Франс прес. Опозиционните партии се възползват от обтегнатите отношения със съседна Германия и цяла Европа, което беляза управлението на братята.
В последната си реч преди края на предизборната кампания премиерът призна за допуснати политически грешки: "Зная, че допуснахме грешки. Извинявам се за това".
Изборите за Сейм (Долна камара на парламента) и Сенат (Горна камара) се провеждат едновременно, съгласно избирателния закон на страната.
Според последните социологически проучвания, публикувани преди вота, в парламента ще влязат четири партии: опозиционната либерална "Гражданска платформа" с лидер Доналд Туск, управляващата "Право и справедливост" с лидер Ярослав Качински, блокът "Левица и демократи" на Александър Квашневски и най-старата политическа формация в страната – Полската земеделска партия с лидер Валдемар Павляк. Всички останали формации едва ли ще успеят да преминат необходимата петпроцентова бариера.
Повечето анализатори са единодушни, че партията на Доналд Туск ще удържи победа, но политолози припомнят, че преди две години социолозите предричаха победа именно за "Гражданска платформа", а в крайна сметка победи "Партия и справедливост" на братята Качински.
Ако все пак "Гражданска платформа" спечели повече от 230 депутатски места, това ще я направи първата партия след падането на комунизма през 1989 г., получила мнозинство в полския парламент.
