Писмото, публикувано в изданието:

"Днес се навършват пет години, откакто американските войски бяха упълномощени да навлязат в Ирак, с което започна операция "Свобода за Ирак". Пет години по-късно числеността на военните и количеството на ресурсите са все така недостатъчни, както в началото на войната, а в Ирак продължава да цари хаос.

Как изглежда Ирак на място?

Със сигурност много различно от представите за модерна, способна да се грижи за себе си държава. Много от пътищата, мостовете, училищата и болниците са в окаяно състояние. Достъп до питейна води или канализация имат по-малко хора, отколкото преди войната, а в Багдад електричество има средно по осем часа на ден.

Иракската институционална инфраструктура също е в крайна нужда. Дори иракчаните да искаха да работят заедно и да приемат натрапената им през 20-те години национална идентичност, министерствата не разполагат с достатъчно обучени управленци или технически служители, за да съгласуват сами действията си.

На местно равнище повечето общности продължават да се контролират от същите самовластни шейхове, които управляваха и при Саддам. Няма надеждни пощенски услуги, надеждна банкова система, нито пък регистър за наблюдаване на населението и нуждите му.

Управленческата неспособност

на всички равнища се отежнява от ширещата се корупция. Организацията "Трансперънси интернешънъл" обяви Ирак за една от страните с най-жестока корупция в света. И наистина, много от нас видяха с очите си как високопоставени иракски служители и военни си присвояват парите на американския данъкоплатец.

Саботажите и подкупите се оказаха особено пагубни за иракската петролна промишленост и тя все още не успява да осигури приходите, които според стратезите на Пентагона трябваше да финансират възстановяването на Ирак. Да се разчита на отговорността на хората също се оказа трудно.

Миналия месец оставка подаде първият член на експертната група, натоварена със задачата да предотвратява и разследва корупцията. Като основание за оттеглянето си той посочи натиск от страна на правителството и заплахи за убийство. На този фон американските военни напразно се стремяха да запазят целостта на страната. Дори и с изпратените подкрепления, ние просто нямаме нужната численост да постигнем е постижимата цел да прочистим районите от контролиращите ги бунтовници, да гарантираме трайна сигурност и да изградим стабилни институции.

Временни операции за повишаване на сигурността на места като Фалуджа, Наджаф, Тал Афар, а сега и Багдад, може да изглеждат и добре в изработени с програмата "Пауърпойнт" презентации, но на практика изтласкват бунтовниците в друга точка на картата и често правят каузата им по-убедителна, тъй като те

тормозят местното население

дотам, че да разколебаят убежденията му. Милиони иракчани разпознават правилно тези действия и така да се каже гласуват с краката си, напускайки родните си места и дори страната. Нашите полковници и генерали обаче все още се придържат към сбъркани понятия.

Американските сили, отговорни за твърде много цели и "бойни полета", са уязвима мишена. Тъжната неизбежност на едно проточващо се съкращаване на контингента води до ожесточаване на атаките - както срещу американските военни, така и над цивилни лидери и консултантски екипи. Те без съмнение ще попаднат под кръстосания огън на надвисналата гражданска война в Ирак.

Иракските сили за сигурност няма да могат да спасят положението. Дори и всички иракски военни и полицията да бяха достатъчно добре обучени, оборудвани и сериозно мотивирани, техният личен състав от 346 000 души пак би бил недостатъчен. В сегашния си вид иракските войници доброволно напускат, полицията в действителност се контролира от милициите, а корупцията продължава да върши своето.

Парите от американски данъци обогатяват користни генерали

и поддържат точно онези, които ще се счепкат веднага щом се изтеглим. Ето това е операция "Свобода за Ирак" и действителността, в която попаднахме и за която се опитахме да информираме командването. Само че или тази информация не е била предадена на цивилното управление, или пък то е решило да я пренебрегне.

Докато нашите генерали следват стратегията за възцаряване на мир, иракчаните се готвят да война, а нашите военни - мъже и жени, както и семействата им, продължават да страдат.

Има един начин, по който бихме могли да постигнем успех в Ирак. За да поддържаме операция с тази интензивност и продължителност, ще трябва да се откажем от доброволната военна служба и да въведем принудителна. При положение, че не разполагаме с такава обаче, най-добрият ни избор е да напуснем Ирак незабавно. Постепенното изтегляне няма да предотврати гражданската война и ще доведе до повече кръвопролития и прахосване на средства по една губеща кауза.

Америко, изминаха пет години, време е да направиш своя избор".

(Превод: БТА)