Музикантът, смятан от мнозина за най-великият челист в света, дълги години беше един от символите борбата на на руската интелигенция срещу комунистическото управление.
Роден на 27 март 1927 година в Баку, в семейството на музиканти, Ростропович отрано поема по пътя на семейната традиция. На 4 години започва да учи пиано, на 7 сменя пианото с виолончело. Музикалният му дебют е през 1942 година - в разгара на Втората световна война. В консерваторията в Москва учи при Шостакович и Прокофиев. Когато съветската власт тръгва срещу учителите му, младият челист тръгва срещу властта.
През 1955 година се жени за сопраното от Болшой театър Галина Вишневская. В началото на 70-те години семейството дава подслон на Солженицин. Когато на писателя - вече в изгнание, присъждат Нобелова награда, Ростропович пише открито писмо в негова защита.
Ростропович и Вишневская са изгонени от Съветския съюз през 1974 година, а 4 години по-късно им е отнето и руското гражданство. То им бива върнато едва по времето на Борис Елцин.
Още през 1991 година по време на пуча на комунистите хардлайнери, Ростропович се връща в Москва без виза и се включва в борбата срещу превратаджиите.
Със своята изключителна музикална кариера и гражданска позиция Мстислав Ростропович е носител на най-високи награди. Миналия месец Русия чества на най-високо ниво неговия 80-ти рожден ден. Точно месец по-късно Мстислав Ростропович почина в московска болница от рак.
