В отговор на въпрос при срещата с представители на българската общност, премиерът разясни, че по визовите ограничения се работи заедно с Полша и Унгария, а надеждата за директни полети от София до САЩ е обвързана с катарските и кувейтските авиолинии.
238 деца умрели от глад, студ и безхаберие, публикува тази стряскаща статистика "24 часа".(Проблемът е водещ за всички издания). В 80% от смъртните случаи никой не си е направил труда да уведоми прокуратурата и МВР, не са правени аутопсии. 90 деца са били "обуздавани" със силни медикаменти и транквиланти, които трайно са ги увредили и в някои случаи са довели до смъртта им. Фактите потвърждават, че твърденията как тези деца умират от уврежданията си са абсолютна лъжа.
„Те умират от занемаряване", категорична е Яна Тавание от БХК. 149 от децата са починали в домовете, а не в болница, т.е. децата не са хоспитализирани въпреки тежкото си състояние, а са оставени да умрат. Във всички случаи отделите за закрила на детето са наясно със случилото се, а държавната агенция Ц поне в половината случаи. Не е известно те да са предприели нещо, твърдят от БХК. "Не е вярно, че домовете са оставени без наблюдение.
Уведомявали сме прокуратурата за случаи на насилие и смърт. Всяка година държавата дава 12 млн. лева за 1 350 деца в домовете за деца с увреждания, но виждате, че въпреки това има гладни и недохранени", заявява председателят на държавната агенция за закрила на детето Надя Шабани. Тя допълва, че единственият изход от тази ситуация е извеждането на децата от домовете.
За "Телеграф" председател на Агенцията за закрила на детето, Надя Шабани, потвърждава: Закриваме 10 дома за изоставени деца. Приюти на смъртта - параван за далавери и хранилка за чиновници, но не и за деца - е коментарът на Мартин Карбовски по темата в "Стандарт".
В интервю за "24 часа" Александър Цветков, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, обяснява, че основният замисъл на републиканската схема за автобусните превози е да се обособи приоритетно една главна транспортна мрежа, останалите да се съобразят с нея и да има синхрон на разписанията. Голямата транспортна мрежа е между градовете с над 30 хил. жители. Превозите от малкия до големия град, независимо дали е 30- хиляден или едномилионна София, отиват в областната схема. И тя трябва да бъде съобразена с републиканската и няма никакви пречки от по-малките градове до големите да има директни линии", заключава министърът.
"24 часа" информира: Шефовете на НОИ и СЕМ Христина Митрева и Георги Лозанов и висшият магистрат Капка Костова отиват на съд заради късно подадени декларации за конфликт на интереси. Тримата не са спазили 7-дневния срок, предвиден в закона, установила при служебна проверка.
БСП държи - вот за здравеопазването, уточнява "Труд". "ГЕРБ промениха изцяло философията на здравноосигурителния модел като практически одържавиха НЗОК. Такъв мутант няма как да съществува", заяви д-р Евгений Желев, посочвайки, че в момента здравната система е между социално-либералния модел, какъвто е в цяла Европа и държавния, както е било преди 20 години.
Болниците започнаха да връщат и спешните пациенти, информира "Стандарт". За това алармира конфедералният секретар на КТ "Подкрепа" Евгени Душков. Той присъства вчера на среща за здравната реформа между шефовете на университетските болници, министър Анна-Мария Борисова, депутати от ГЕРБ и синдикати. "Анна-Мария Борисова призна, че е изгребала всичките пари, за да може да покрие разходите за спешността, за хемодиализата и т.н. Вече средства няма", обясни Душков.
Невиждан хаос и нищета в болниците, твърди кардиохирургът проф. Александър Чирков пред "Труд". Болниците са превърнати в комерсиални стуктури, които само търсят печалба, без да предлагат медицинско обслужване на най-високо професионално и хуманно ниво. Правителството трябва да се освободи от спонтанните си лутания, да бъде създадена лекарска камара и заедно с БЛС тя да се подеме здравната реформа", е категоричен проф. Чирков.
Започва окрупняване на университетите във федерации с цел подобряване на финансовото управление, пише "24 часа". "Сбърках с нов закон за ВУЗ, спрях го", признава министър Сергей Игнатов на откриването на учебната година в УНСС. Новите обединения щели да се ръководят от президент, без това да е за сметка на автономията на отделните висши училища. Ректорите щели да запазят сегашните си функции. Срещата му с еврокомисаря по науката в Брюксел го убедила, че България се нуждае от разтърсваща академична реформа с тясно сътрудничество между университети и научни организации.
"Новинар" коментира: Реформата във висшето образование спря преди да е започнала.
"24 часа" цитира думите на еврокомисар Кристалина Георгиева, произнесени при откриването на новата учебна година на УНСС: "Кризата е шанс да излезем по-силни. Днешната финансова криза ни научи, че евтиният виртуален финансов ресурс не е неограничен. Тя даде урок и на финансовите институции, и на правителствата, че не може да има безкраен живот на кредит. От началото на 2011 г. ще бъде въведена нова европейска надзорна архитектура с 3 нива на надзор - банков, пенсионен и застрахователен, и надзор на пазара за ценни книжа. 27-те от ЕС ще контролират заедно повече да не се повтори това, което стана в Гърция", обобщи еврокомисар Георгиева.
"Сега" обявява, че правителството отлага две ключови реформи - пенсионната и образователната. Единият закон дори не е готов, а по другия предстои поредното експертно обсъждане.
Темата е развита и от "Труд" с представянето на проекта за по-лек вариант за пенсиониране на миньори, металурзи, химици и всички работещи в първа и втора категория труд, разработен от депутати от ГЕРБ, синдикалисти от КТ "Подкрепа" и социалният министър Тотю Младенов. Започва реализация на предложението на шефа на НОИ Христина Митрева през идната година да се увеличава или стажът, или възрастта по избор за работещите в тежките професии. Запазване на точковата система за пенсиониране и увеличаване с една точка на необходимия максимален брой за пенсия.
"Класа" цитира последния доклад на канадския институт "Фрейзър", според който България се изкачва с 5 места по икономическа свобода в света и стига до 36 позиция.
Георги Петров, проф. по икономика, представя своя анализ в "Дневник" под заглавие: "Лъжливите реформи в социалната сфера". В предизборната си програма ГЕРБ предвиждаше да извърши либерални реформи в пенсионната и здравноосигурителната система с отчитане на личните материални интереси на гражданите и пазарния характер на икономиката. Обявените досега варианти за тях не променят същността на сегашните социални системи и не решават проблемите им.
"Сега" пише на първа страница: "България задлъжнява с бесни темпове - нови 5 млрд. лв. са заложени в проектобюджета за 2011 г." Правителството възнамерява да увеличи държавния дълг с близо 50% до края на 2011 г. От сегашните 9.8 млрд. лв. той може да стигне рекордните 14 млрд. лв. според проекта за бюджет 2011 г.
Ако към тази сума се прибави и размерът на новите държавни гаранции за кредити през 2011 г., които са около 800 млн. лв., за година и половина задълженията на държавата ще нараснат с около 5 млрд. лв., т. е. с 50%.
Строителният бизнес ще разчита на държавни поръчки на стойност около 5 милиарда лева през 2011 г., пише "Земя". Изграждането на магистрали имало феноменален ефект за икономиката според министър Плевнелиев.
Малко грозде - лошо вино, но добра ракия, съобщава "24 часа". Гроздето е по-малко и по-лошо от миналата година. А "Труд" уточнява, че най- потърпевши от това развитие са биопроизводителите. Затова и вината от реколта 2010 няма да се запомнят. Качеството сега е далеч по-ниско. Родното винарство е сред най-потърпевшият от кризата бизнеси. Вътрешният пазар е ограничен и поема между 10-20% от производството на родни вина.
Износът на вина през 2009 г. пък се е свил с 38,5%. На вътрешния пазар продажбите са намалели с около 30%, защото се продава много наливен алкохол и това нанася удар по бизнеса. 200 000 т грозде са отишли в сивия сектор. "Малка част е била за домашна консумация, другото - за наливен алкохол", казва проф. Пламен Моллов, председател на Националната лозаро-винарска камара. Повторно поевтиняване на българското вино вещаят от Изпълнителната агенция по лозата и виното. Цените веднъж са се сринали с 30%, тъй като складовете са задръстени с качествени миналогодишни реколти. "Ако 2 млн. семейства си направят по 200 л. вино и 50 л ракия, какво става. Контролират се само 10% от продукцията", казва Юлиан Ямантиев от Българския винен борд. Красимир Коев, председател на Изпълнителната агенция по лозата и виното информира: "Спорим с Брюксел защо ограждаме лозята, заради крадци или крави. Искат да ни спрат средствата за предпазни съоръжения от диви животни, т.е. за телени огради, които се финансират по мярката "Конверсия и преструктуриране на винените лозя". Сега върви спор между нас и комисията за допустимостта. Те смятат, че ние ги ограждаме не заради животните, а заради крадците. Досега от Брюксел са дали от обещаните 167 млн. евро за лозаро-винарството около 80 млн. лева.", допълва г-н Коев пред "24 часа".
В анализ за "Труд" Кеворк Кеворкян разгръща евфимистичните вариантите на думите: "циганин/ром". "Никой вече не смее да произнесе думата "циганин". Произведоха ги в роми, дадоха им този статут на измамното, фалшивото приличие, направиха ги нещо друго, но на думи - и сметнаха, че това им е предостатъчно. Проблемът е решен - Млък!, да не си посмял да ги наричаш цигани, макар те самите така да се наричат помежду си. Вече са роми и могат да оскотяват до крайна циганска степен", заключава журналистът.
Анализът на "Сега" прави разрез във вертикал на "За състоянието на съюза" на Барозу. Както заявява пред Европарламента той, "очертава се една Европа на възможностите, в която тези, които имат стремежи, са възнаградени, а тези, които са в нужда, не са забравени". Разделянето на ЕС на две групи - на държави със стремежи и държави в нужда - не буди съмнение къде попада България според класацията на Брюксел. Нашите скромни стремежи за всекидневно оцеляване означават, че максималното, на което можем да разчитаме от членството си в ЕС, е да не бъдем забравени.
Темата на "Пари" коментира реализирането на евросубсидиите и разминаването в степента на информираността на българите за средствата от ЕС, въпреки похарчените за осведомяването им пари.
"Европеана" е дигитална библиотека, музей и културен архив. Респектиращ европейски проект, който трябва да осъществи дигитализация на цялото европейско културно наследство - обяснява евродепутатът Емил Стоянов. Бързо трябва да решим какво да пише за нас в евробиблиотеката, казва той.
