Вече всички знаят, че на бул. „Дондуков“ в София има амфитеатър и че е вторият по големина в цяла Европа – след римския Колизеум.
„Веднага се появиха първо хора, включително публични личности, които започнаха да ни обясняват как този амфитеатър бил в топ 3, топ 5, топ нещо. Тоест, част от някакво съревнование в римската империя. Може би било разочароващо за тях, но той дори не е в топ 15. Прави ли го това по-малко ценен? Със сигурност не“, казва историкът Димитър Атанасов.
По думите му един от големите проблеми в България е, че продължаваме да смятаме, че историята служи за едно единствено нещо – да ни повдига националното самочувствие и да се тупаме в гърдите „Булгар, булгар“.
„За съжаление страстите в нашето общество винаги са били силни, имаме една дълга – от средновековието бих казал традиция – да се люшкаме от едни крайности в други. Тук има много обществена енергия, която понякога по особен начин се насочва в една или в друга посока. Аз предлагам в името на културното наследство да не политизираме тези въпрос“, препоръчва зам.-министърът на културата Тодор Чобанов.
Вероятно вече никой не помни, че в началото на миналия век над амфитеатъра е имало сграда за белгийско акционерно дружество. И по време на социализма зад счупената в момента стена се е намирала администрацията на Електроснабдителен район 3.
Съседната страда е била жилищно-търговска, а на ъгъла на улица „Будапеща“ е имало жилищна кооперация. Зад самите сгради са били вътрешните им дворове. Мястото винаги е събуждало апетити за строеж на нови сгради.
„Амфитеатърът се пада в цяла група имоти – 10 общо, като има и много необработени, като в момента най-голям е на БЕХ, който преди това беше на НЕК, който преди четвърт век е даден да си строят голям обект – офис, и където още веднага през 2004 г. се установява, още с първите действия, че е наситено с археологически структури“, обяснява Чобанов.
Малко след откритието за амфитеатъра Столичната община и Министерството на културата решават заедно да го възстановят. Тогава за това са необходими 150 000 лв.
Обектът е уникален, намерените са 76 бронзови монети от времето на Константин Велики, сечени в Солун.
Жарин Величков е специалистът, който ръководи възстановяването на амфитеатъра в началото. Той вече не е между живите, екипът му открива на около 5 метра дълбочина и театъра на Сердика. Той е строен цял век преди амфитеатъра. Тук са и клетките на животните, и западния вход.
„Има запазени доста високи стени от амфитеатъра, строен по времето на Константин. На 40 сантиметра дълбочина започва да излиза оригиналът. Така че ни чакат още 5 метра оригинали – както горе-долу виждате там в южната част, където разкрихме три сектора от трибуните на театъра“, каза преди години пред bTV Жарин Величков.
В онези години инвеститор за завършване на разкопките така и не се намира. А и трябва да бъдат отчуждени три обекта. Това така и не се случва, започват съдебни дела. И една объркана комуникация, защото не всички имоти с отпаднала необходимост подлежат на продаване.
В годините върху амфитеатъра се изгражда и един хотел с уговорката, че ще осигурява достъп на хората до възстановената част. В последните три години това така и не се случва, след като хотелът затваря.
„Опитахме се няколко пъти да се свържем, казаха ни, че то е достъпно, когато се свържеш и ще ни отключват, но така и не се случва – свободен достъп сега да мине група туристи и да види какво има вътре, няма. Няма табелки, няма разкази какво е това“, казва Мартина Стефанова, мениджър в сферата на културата.
В продължение на няколко седмици екипът ни също не се свърза със собственика на хотела. Мартина Стефанова отваря петиция за пълното възстановяване на амфитеатъра.
„На центъра на София трябва да се гледа по друг начин, не трябва да се гледа като поредния квартал. Центърът на София трябва да има други бюджети, центърът на София трябва да бъде поддържан. Трябва да има програми не само за саниране, защото ние санирахме и нашия център. Санирахме културното наследство. За малко да санираме и амфитеатъра“, коментира Стефанова.
Малко хора знаят, че в целия идеален център на София има акт на изключителна държавна собственост – на кота минус едно. Тоест, ако на кота нула това са имоти на частни лица – на държавата, на общината, на минус едно всичко е археологически резерват. И той се стопанисва от министъра на културата с изключение на тези части, които са дадени на Столичната община.
Така два месеца вече се очаква Министерството на енергетиката да прехвърли документите на Министерство на културата и да започне възстановяването на амфитеатъра.
В останките на Сердика-Средец срещу хотел Балкан не се работи отдавна знаят хората, които минават често покрай това място. И туристите, които търсят нещо друго през дупките на оградата на Античния град. Той оживява в разказите на екскурзовода Александър Димитров.
„Тук обясняваме, че още не е открито и не може да се види, обаче по-късно ще видим друга част от Сердика, която вече е открита“, уточнява Димитров.
Министерството на културата дава цялата зона на резервата Сердика-Средец за управление на Столичната община. Идеята е тези находки да се свържат със зоната на Ларгото, която вече е експонирана.
Едва ли вече някой помни, че през 2029 г. е обявен международен конкурс за този комплекс. Но после е замразен. Започват съдебни дела за собственост и едва тази година е издадено разрешение за строеж.
В продължение на 2 месеца от общината никой не застана пред нашата камера, за да обясни защо сърцето на резервата и зад заграждения.
Малцина знаят и че Северната кула на античния град също е заровена малко от нас знаят. Тя се намира на кръстовището до Халите, на бул. „Мария Луиза“.
През 90-те години на миналия век шосето се подновява и тогава портата е проучена, коментирана, а след това заровена. Целта е една – да не се спира движението.
Странно или не, но някои археологически обекти в идеалния център на София са възстановени и отворени. За хората по-скоро те стоят като петна и малко им се обръщат внимание. Една от тях е триъгълната кула на северната стена. Намира се до Музея на илюзиите. Напълно реставрирана и съхранена.
Друга е гледката на терен, купен от испански инвеститор, за строеж – отново на хотел. Инвестиционният проект на проучването е на собственика на земята и така през 2019 г. е открит много добре запазен участък от крепостната стена на Антична Сердика, част от триъгълна кула и участък от втората крепостна стена от VI век.
Историята се повтаря и тук както и пред хотел „Балкан“ едва това лято е дадено разрешение за строеж. Министерството на културата изготвя протокол за съхранение на находките, според който достъпът на гражданите трябва да е от отделен вход. Кога ще се случи това – не се знае.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
