Изгуби ли България своята търпимост? Защото в галерията, която ви показваме, виждаме хора от малцинствата, живеещи в хармония с останалите – една фотоистория без насилие и със съвсем естествено присъствие – а днес това не е така? Дали оттам идва името на фотоархива "Изгубената България", който сподели снимките си с нас? Може би само в частност, да, но както знаем, историята винаги е много по-дълбока и обширна...
Сигурно сред първите ви въпроси ще бъдат такива от рода на: "Какво представлява този сайт? И защо създателят му се заема със задачата да го направи и поддържа?”. „Причината е в това, че хората забравят. Забравят какво е било, още по-лошо – не ги интересува. Днешните поколения не знаят почти нищо за предишните, не познават бита им, живота им, нито България от "онова време". Те не знаят какво е девствен плаж, не знаят какво е тротоар без паркирани коли, и тиха вечер с дъх на липа в столицата”, директен е човекът, стоящ зад проекта "Изгубената България" – Пейо Колев.
Често го питат, защо именно "Изгубената България"? "По същата причина, поради която Вазов е озаглавил своята "Епопея на забравените", отговаря Пейо Колев.
"Също така не знаят нищо за мощта на никога непобедената българска армия, нито за изгубените пристанища по Беломорието. Вече дори не помнят годините на комунизма. Те не биха могли да си представят колко кръв е пролята за България, нито биха могли да допуснат за съществуванието на истинските герои, безброй поборници, хайдути, генерали и обикновени войници, българи...”, продължава Колев.
Обикновените хора – точно те са на фокус в историята, която ви представяме със селекция фотоси от архива на "Изгубената България”. Обикновените хора – без значение дали те са от ромски етнос, всички те са се родили в България и са били част от историческото минало на родината. И както казва приятел на Пейо: "Една снимка струва хиляда думи”.
