България е малка отворена икономика и е засегната вече от кризата. За разлика от преди 10 години България е вече по-добре подготвена за влизане в криза. Това заяви в предаването на bTV "Тази сутрин" Левон Хампарцумян, банкер, член на управителния съвет на Асоциацията на банките в България. Той допълни:
"Лошата новина е, че този, който си загуби работата и фирма, която си загуби поръчките усещат кризата първи. За тези, които имат работа и намират ниша, или намират начин да се справят с предизвикателствата на кризата, всъщност тя не е толкова страшна.
Като свърши кризата ще има оздравителен ефект, защото ще раздели устойчивото от неустойчивото развитие, отбеляза банкерът и обясни, че банките не се теглещ локомотив, а тласкащ локомотив, т.е. те следят успеха на клиентите си, но не го създават и това е разумната банкова политика".
Повишаването на лихвите по кредитите идва да компенсира повишения риск в средата. Ако някой има затруднения, той трябва да поиска този кредит да се реструктурира, т.е. да се удължи срокът, да се направи нещо, заяви още банкерът.
При вземането на кредит човек трябва да бъде, и в добри и в лоши години, внимателен, особено дългосрочен кредит. Защото за 25 години най-вероятно, както в живота на този човек, или на тази фирма, ще има по-добри моменти, по-трудни моменти, така и икономиките, отбеляза Левон Хампарцумян.
Банкерът съветва: "И преди кризата и по време на кризата вземате кредит само когато сте уверени за какво ви трябва, че ви трябва този кредит и имате ясна идея как този кредит може да бъде изплатен.
Ако е някакъв краткосрочен, шестмесечен, едногодишен, някакви оборотни пари, там прогнозата е лесна, но когато имаме ипотечен кредит, да кажем за 20-25 години, там трябва да си оставите известна гъвкавост, т.е. да не вземате най-голямата сума, която може да ви отпусне банката, а нещо малко по-консервативно от гледна точка на това, че може да имате година, в която да има някакви затруднения и няма нужда всичките ви финанси да са направени на ръба на възможностите".
Как са се променили лихвените условия по кредити на банките у нас? Потърсихме отговор на този въпрос от кредитни анализатори.
Когато през 2006 г. и 2007 година, българите се научиха да живеят на кредит, лихвите по кредити бяха по 6-7%. От края на 2008 г. до днес обаче, оскъпяването на заемите расте ли расте...
"Лихвите през последните 16-17 месеца постоянно вървят нагоре. От максимално ниски нива 2006-2007 г. лятото сега може би са с 2-3 % нараснали", заяви Деян Василев.
По света икономическата криза накара централните банки да намалят основните си лихвени проценти, за да паднат оттам и лихвите за крайните потребители.
"Тенденцията в момента на част от пазарите е лихвите леко да намаляват, тъй като повечето централни банки организирано свалиха лихвите, но трябва време това да повлияе и върху цената директно на лихвите по кредитите", коментира Тихомир Тошев.
"Повсеместно има субсидиране на лихвите - във Щатите във Англия, дори и във Европа, нашето правителство и централната банка за съжаление са с вързани ръце заради валутния борд. И макар че е редно, те нямат инструментариум, с който да субсидират тези лихви", отбеляза Деян Василев.
"Общо взето се очаква, че спад на лихвите няма да има в следващите месеци, по-скоро се очаква да се запазят в тези нива", заяви Тихомир Тошев.
Така, ако искате да изтеглите ипотечен кредит на стойност 30 000 лева, лихвата в различните банки варира между 9.15 и 16.45%. За същата стойност в евро, оскъпяването е между 7.77% и 14.15%.
При потребителски кредит от 30 000 лева, лихвата е между 13.45% и 15.50%, а за 15 000 евро ще трябва да платите между 11.95% и 15.50% повече от главницата.
В България растат жертвите на икономическата криза
Големи инвеститори, дребни търговци и обикновени граждани все по-често се превръщат в длъжници на банките. Ето част от притесненията на хората...
Васил Новоселски се занимава с успешен бизнес от 20 години. Като повечето хора, решили да опитат късмета си в частния сектор, започва с банков кредит. За първи път усеща трудности в покриването на поредния си кредит в началото на тази година.
Контактите на Васил с бизнеспартньори от съседна Гърция показват, че там банките отпускат дългосрочни безлихвени кредити, докато в България не само, че няма такава практика, а и в последно време размерът на лихвите заплашително расте и води до срив сред голяма част от българските фирми.
Като основен виновник за ситуацията в момента бизнесменът посочва държавата.
Людмил Атев от 10 години се занимава с търговия на недвижими имоти. Не помни подобна стагнация на пазара. Твърди, че от октомври месец не е сключвал сделка. В същото време изплаща ипотечен кредит за жилище от 50 000 евро.
"Всеки месец получавам известие, че ми вдигат лихвения процент, вместо да бъде точно обратното на фона на сегашната финансова криза. Така, че аз се виждам потенциален нелоялен длъжник на тая банка в близко време", заяви Людмил Атев.
Хора като Людмил са изправени пред опасността да изгубят ипотекирания имот. Банката не предлага гъвкави механизми за обслужване на заема. В същото време лихвата по кредита само за една година е скочила с близо 3 %.
"Аз имам огромното желание да намеря начина, варианта да си обслужа кредита, т.е. да върна сумата, която дължа в размер на 50 000 евро. На всичкото отгоре, въпреки огромното ми желание да бъда коректен платец, банката ми налага наказателна лихва в размер на 5 % ... Ами извинявайте, вместо банката да ми подаде ръка и да си помогнем заедно, тя ми нанася поредния удар", коментира Людмил Атев.
Част от инвеститорите в България са на мнение, че на този етап е по-изгодно да се тегли кредит от други европейски държави.
