Снощи и в Западна Турция е регистрирано земетресение с магнитуд 3,4 по скалата на Рихтер. Няма пострадали и материални щети. За кратко трусът предизвика паника.
Преди близо 9 години турският град Измит е сринат от земетресение с магнитут 7,5 по Рихтер.
Тогава под руините остават 17 хиляди души, а ранените са 40 хиляди. Миролюба Бенатова се срещна с българка от турски произход, която е очевидец на събитията и е оцеляла по чудо.
Юлкер Узун знае как изглежда смъртта и познава усещането за край. Вчера, когато чува за трагедията в Италия, новината я връща в ужаса отпреди 9 години.
"Най-страшното е викът за помощ. Не можеш да помогнеш", споделя Юлкер Узун.
Блоковете около жилището на Юлкер са сринати. Нейната сграда по чудо не рухва.
"Няма друга дума, ти просто виждаш края. Въпрос на късмет е, че съм между живите. Разрушенията бяха тотални. Нищо нямаше, нищо. В първите моменти бяхме като на война - само руини и въздух, който не мога да го оприлича с нищо. Грозно. Мирише на смърт, това е истината.
Шосетата станаха като планини. Не можеш да отидеш никъде. А самолет...няма къде да кацне. Прикован си и трябва да имаш търпение", разказа още Юлкер и допълни:
"Страх и тъга. Неразрушените сгради бяха с необясним наклон. От 5-етажна сграда, два бяха погълнати, другите се виждаха наклонени. Третият етаж беше първи.
Чувахме ги, но не можехме нищо да направим с две ръце. Те бяха отдолу, викаха за помощ но...зловещо е да искаш да помогнеш, но не можеш. Да искаш да подадеш ръка, но той да не може да ти подаде".
След бедствието тя живее три месеца на палатка. Регионът е възстановен едва след година.
И днес Юлкер носи последствията от шока - костни залоявания, астма и диабет. Всеки по-силен шум провокира в нея страх като от земетресение.
"Но не се оплаквам, щастлива съм, че съм на този свят", казва жената.
След като е видяла смъртта на полъх от себе си, за Юлкер животът има стойност в малките неща:
"Да кажем днес на близките си, че ги обичаме, защото утре може и да бъде късно".
