Зам.-председателят на Европейската комисия (ЕК) Маргот Валстрьом е у нас, за да участва в конференцията "Жените в България и европейската политика". Преди останалите си ангажименти Валстрьом гостува в "Тази сутрин".
"Жените представляват 52% от населението на Европа и те би трябвало да бъдат представени на масата, където се взимат важните решения (...) Рядко доброволно някой се отказва от властта доброволно. Това е свързано с равновесието между мъжете и жените в политиката. Досега мъжете избираха мъже на ръководни постове, трябва да променим това", заяви зам.-председателят на ЕК.
Аз съм за квотите – това е полезно средство за възстановяването на равновесието, добави тя, като отбеляза, че това всъщност е противоречив въпрос.
По отношение на дамското присъствие в Народното събрание Валстрьом заяви: "Вашето представителство в парламента е може би по-лошо, отколкото в други държави членки. Имате сериозни жени в кабинета и представители в обществото, които може би не действат толкова видно".
"Мисля, че трябва да се направи така, че да има добро представителство на двата пола във всички слоеве на обществото. Не става въпрос за това, че жените са по-добри, просто имат различен опит и поглед върху нещата. Все още не еднакво и заплащането", отбеляза тя.
Във връзка с начина, по който ЕК следи за спазването на законите в държавите членки Валстрьом каза: "Трябва да помним, че боравим с парите на данъкоплатците. Не можем да следим всичко, което се случва в една държава членка. Комисията няма ресурс затова. Всяка държава трябва сама да гарантира спазването на законите и контрола".
Ние се колебаем за изграждането на една огромна паралелна система, коментира тя идеята на премиера Станишев на ръководни постове да застават европредставители.
За комисията няма дискриминация за малки и големи държави членки, категорична е тя. Непрекъснато трябва да реформираме ЕС и институциите. Трябва да се общува открито и на език, който хората да разбират, каза в заключение Валстрьом.
Цялото интервю:
Водещ: Още един изключително интересен събеседник е гост в нашето студио. Приятно ми е да ви представя госпожа Маргот Валстрьом, която е заместник-председател на Европейската комисия (ЕК), на господин Барозу, и комисар за институционалните въпроси и комуникационната стратегия. Това гостуване в нашето предаване е със съдействието на Представителството на ЕК в София. Накрая ще ви разкажа една идея, която съвсем скоро ще види бял свят, идея на нашето предаване. Преди това, добре дошли в България и в нашето студио! 6 април е знаменателна дата в българската политика, защото един от българските политици преди осем години, наред с много други обещания направи още едно обещание, което донякъде спази, между другото. А именно вкарването и даването на възможността повече жени да участват в българската политика. Това е една от вашите най-сериозно застъпени идеи като еврокомисар и като европейски политик. Вие сте изключително активна, изключително медийна личност в защита на своите идеи. Смятате ли, че това е възможно да се случи, да има равнопоставеност между половете в политиката?
Маргот Валстрьом: Разбира се, че е възможно. Жените представляват 52% от населението на Европа и те би трябвало да бъдат представени на масата, където се вземат важните решения. Ние можем да видим, че нещата не са еднакви в различните държави-членки. Някои държави-членки, особено на север, са много напред в това отношение. И аз мисля, че ако жените направят усилие, разбира се, би било възможно. Но това е добре както за мъжете, така и за жените.
Водещ: Кои са силните качества на жените в политиката? Аз примерно се сещам за едно такова качество. Десетки в исторически план са мъжете, които са злоупотребили с властта. Не говоря само за днешните времена, говоря още за стотици и хиляди години назад във времето. Не се сещам за жена, която е злоупотребила с власт. Това ли е най-силното качество на жените, че умеят да контролират властта, а не тя тях?
Маргот Валстрьом: Не става въпрос толкова за това, че жените са по-добри от мъжете. Те са различни, те имат различни становища, гледища и те би трябвало да бъдат взети предвид, когато се вземат важни решения. Естествено, може да се намерят примери за жени, които са злоупотребили с властта, но не смятам, че е съвпадение, че след финансовата криза в Исландия беше избрана жена президент. И директорите, изпълнителните директори, на двете нови банки също са жени. И може би това също трябва да се има предвид.
Водещ: Като цяло, защо мъжете не дават властта на жените? Как си го обяснявате? Защо мъжете не са склонни да се разделят с привилегиите, които имат в исторически план? Поне тук, в България, през последните години положението се промени доста, но въпреки всичко, ние сме патриархална в политическо отношение страна.
Маргот Валстрьом: Разбира се, става въпрос за властта. Много рядко някой доброволно се отказва от властта. И това също е свързано с равновесието във властта между мъжете и жените. Досега мъжете избират мъже за важни постове в политиката и в обществото. Именно това трябва да се промени и трябва да променим това, за да може жените също да имат думата.
Водещ: Как си представяте самата равнопоставеност? Трябва ли да бъдат въведени, да речем, квоти в избирателните листи? 50% от местата да са за мъже, 50% - за дами.
Маргот Валстрьом: Аз съм за квотите. Мисля, че това е едно полезно средство за възстановяването на равновесието, което означава, че днес има нещо като дискриминация срещу жените. Но зная, че също така това е един много противоречив въпрос. На жените също не им харесва. Не смятам обаче, че и сегашната система е демократична. Мъжете избират жени, това е също нещо като квота, макар и не открито. Тогава, когато се направи опит с квоти, те работят добре.
Водещ: Добре. Познавате ли ситуацията в България? Какъв е имиджът на България като равнопоставеност на жените спрямо мъжете в Европа?
Маргот Валстрьом: Аз мисля, че вашето представителство в парламента е може би по-лошо, отколкото в други държави членки, и мисля, че това може да се подобри. Имате много сериозни жени в Кабинета, представители в обществото, които може би не действат толкова видимо, но са много ценни. И това може да се промени, разбира се, в положителна посока.
Водещ: Забелязвате ли как в България мъжете дават предимство на жените тогава, когато трябва да се вадят горещите кестени от Европа? Меглена Кунева, която е еврокомисар, Гергана Паси, която отговаря по европейските въпроси. Преди това имаше един емблематичен външен министър, Надежда Михайлова. Как си го обяснявате, че мъжете обичат да оставят в България домашните работи за себе си, а когато става въпрос за Европа, пращат една жена, която да ги представлява?
Маргот Валстрьом: Мисля, че просто трябва да се направи така, че да има добро представителство както на мъжете, така и на жените във всички слоеве на обществото. Не смятам, че става въпрос за това, че жените винаги са по-добри от мъжете. Те просто имат различен опит и различни възгледи. Следователно, проблемите, които съществуват сега, и дискриминацията срещу жените би трябвало да бъде премахната. Все още има една много голяма разлика в заплащането за една и съща работа. От три часа нататък жените работят безплатно. Или, да кажем, насилието срещу жените. Голяма част от бедните в света са жени. Все още съществуват много проблеми, които означават на практика дискриминация срещу жените.
Водещ: Между другото, така е в България. Според последните проучвания тук жените са по-слабо заплатени от мъжете. За една и съща професия, една и съща длъжност жената взима, да речем, мисля, че с 20 или 30% по-малко възнаграждение от един мъж.
Маргот Валстрьом: Да, вярно е. И мисля, че във всяка държава членка има разлика в заплащането между мъжете и жените. Всъщност има дискриминация срещу жените в заплащането.
Водещ: Ще ви задам няколко въпроса, преди да поговорим за начина, по който самите граждани могат да контролират ЕК и собствените си политици и институции, които са доста актуални за нас, българите. Продължава ли България да има имиджа на най-корумпираната страна в ЕС?
Маргот Валстрьом: Мисля, че все още имате работа. Аз мисля, че да, все още много хора знаят за тези проблеми. Това се съобщава в Европа в медиите. Все още имате много проблеми, с които трябва да се справите. Естествено, ЕС би трябвало да може да ви помогне, за да се изгради една по-ефективна съдебна система, за да може правната система в България да може да бъде ефективна в борбата с корупцията и организираната престъпност.
Водещ: Между другото, един много интересен български феномен, с който предстои пък нашето предаване да запознае европейската общност, и то е, че веригата в България не просто някъде се къса по трасето, а всъщност злоупотребите с европейски фондове, с европейски пари започват от най-ниско ниво, там, където са българските общини, че европейски средства се отклоняват още от самото им начало. Как ЕК смята да предотврати това разграбване на европейски средства? Проблемът не е в правителството, проблемът е на най-ниско ниво.
Маргот Валстрьом: Трябва да помним, че ние боравим с парите на данъкоплатците и трябва да контролираме използването на тези средства. Естествено, това означава, че не можем, естествено, да следим всички, което се случва във всяка държава членка. Това не е възможно. В Комисията нямаме ресурсите да го направим. Тоест това означава, че във всяка от държавите членки всички вие трябва да контролирате използването на средствата. Именно затова трябва да създадете система, която да гарантира спазването на законите и да гарантира контрол. Именно това се опитваме да проследим, за да сме сигурни, че вие изпълнявате правилата, играете по правилата и имате необходимите ресурси да го направите.
Водещ: Едната система, разбира се, са медиите, които са длъжни да съблюдават тези практики, да информират своята публика. Друг вариант беше предложен от премиера Станишев, да бъдат назначени на ключови постове европейски експерти, които да контролират на място, като служители на правителството, разбира се, на българското правителство, разпределението на европейските пари. Смятате ли, че такава идея може да е работеща?
Маргот Валстрьом: Аз разбирам, че подобни идеи се обсъждат, защото всяка държава членка разбира, че е изправена пред едно огромно предизвикателство. И те се опитват да помогнат чрез национални експерти. Комисията разбира това предизвикателство. И ние искаме да подпомогнем да се изгради компетентност на национално равнище. Същевременно обаче, проблемите, които се създадоха, не са да се създаде една друга система, която ще бъде трудно да се управлява. По-скоро да се придържаме към съществуващите планове, към съществуващото сътрудничество, което вече е установено между ЕК и България, а не да се създава нещо паралелно, което в крайна сметка трудно ще се контролира. Всеки иска да допринесе с най-важното. Ние малко се колебаем за изграждането на една огромна паралелна система с принос от различни държави членки. Може би те искат да помогнат, но не чрез създаването на една нова система.
Водещ: Да. Разбираема е вашата оценка. Аз смятам, че тя е и ясна. И бих ви питал само, не смятате ли, че българското правителство смята, че вие като ЕК бихте имали повече доверие на граждани на стари страни членки, отколкото на нова страна като България? Да речем, ако вие преговаряте с министър или примерно заместник-министър, или началник на отдел, който е, да речем, англичанин или испанец, ще му имате по-голямо доверие, отколкото на българин?
Маргот Валстрьом: Искам да кажа съвсем ясно, че за Комисията няма дискриминация между старите и новите държави членки. Всъщност няма такава разделителна линия между новите и старите държави членки. Мисля, че разделителните линии могат да минават на съвсем различни места. Ние съвсем определено не дискриминираме. Естествено, ние много високо ценим хората, които работят при нас, от новите държави членки и по-специално от България. Имате много добри професионалисти, които работят много добре. Същевременно, знаем, че има много предизвикателства, които произтичат от приспособяването и приемането на нашето законодателство, новия начин на работа. Разбираме както предизвикателствата, така и проблемите. И същевременно ние не дискриминираме и не смятаме, че вие сте някак си по-малко ефективни и по-малко ценени в сравнение със старите държави членки.
Водещ: Притеснява ли ви фактът, че много граждани на ЕС и то не само в България, а и в по-старите страни членки, стават все по-скептични към структурата на ЕС? Смятат я за много бюрократична, за много отделена от живота на хората, от техните интереси. В крайна сметка един евроскептицизъм като че ли взима връх през последните години.
Маргот Валстрьом: Да, разбира се, това е политически орган. Една политическа организация спечелва легитимността си, когато прави онова, което трябва да се направи. Тоест решава важните въпроси, показва, че ние сме ефективни в борбата с проблемите, с които хората се сблъскват във всекидневния си живот. И те ще имат повече доверие в ЕС. Но ние трябва да работим, както трябва, демократично, открито, да използваме правилните методи, което ще ни направи по-легитимни, и хората ще имат по-голямо доверие в нас. И мисля, че това е много важно. Ние трябва да покажем, че можем да се справим с икономическата криза, с климатичните проблеми, енергийните проблеми, миграцията, престъпността, всички неща, които тревожат хората. Същевременно трябва да го направим така, че хората да имат чувството, че техният глас се чува в европейските институции и в Брюксел. И ако може да използваме съвременните методи, а това е нещо, по което трябва да работим много усилено, за да може да постигнем. Нещата не вървят равно. Има възходи, има малки падения. В общи линии се приема широко фактът, че трябва да работим съвместно. Тези проблеми не могат да бъдат решени само от една държава членка. Ние трябва да сме сигурни, че работим трансгранично, така да се каже.
Водещ: Един също така конкретен въпрос. Как ЕК гледа на едно такова действие, да речем, на българското правителство, ако проекти, които би трябвало да бъдат финансирани с европейски пари, структурни проекти говоря, след нашето присъединяване, загубят европейската субсидия, да се финансират със средства на българските данъкоплатци? Това допустима практика ли е?
Маргот Валстрьом: Не съм сигурна дали разбирам правилно въпроса ви. Има много неясни...
Водещ: Мога да ви го обясня още по-ясно. Примерно една европейска програма за финансиране, да речем, на пътища, спечелена вече като проект от българска страна, но парите не са дадени заради корупция, спрени са. След това правителството решава да финансира този проект със собствени средства. Това допустима практика ли е?
Маргот Валстрьом: Никога не можем да спрем една държава членка парите за каквито и да било проекти, но може би ако тя поиска средства от ЕС, тези средства няма да са необходими, те ще бъдат спрени по тази причина. Винаги трябва да се докаже, че средствата, които се вземат от ЕС, се използват правилно и прозрачно, и контролируемо. Следователно, парите трябва да се използват за изграждане на пътища, а не за нещо друго. И да не изчезнат тези средства по някакъв начин. Аз мисля, че голямото предизвикателство е да се докаже, че се контролира изразходването на средствата.
Водещ: Последен въпрос. Как европейските граждани могат да контролират европейските институции? Европейските институции имат имиджа на тромави бюрократични машини. Как един гражданин може да се ориентира в целия този лабиринт от комисии, закони?
Маргот Валстрьом: Ние работим много, за да можем да бъдем все по-открити и прозрачни. Има открит достъп до документите, има европейски омбудсман, има Сметна палата. Всичко трябва да бъде открито и решението трябва да се взима открито. Именно заради това с новия Лисабонски договор ще се провеждат открити заседания на Европейския съвет, за да може гражданите да проследяват какви решения се вземат. И трябва непрекъснато да работим по този въпрос, непрекъснато трябва да реформираме ЕС и институциите, за да ставаме все по-открити и по-открити. Това е най-добрият начин. Също така да се използват съвременни методи като интернет и така нататък, за да може да се общува открито и достъпно, освен това на прост език, който хората да могат да разбират.
Водещ: Много ви благодаря за това гостуване на нашето предаване. За нас беше чест, че вие избрахте да гостувате тъкмо в това студио. Със сигурност много хора са ви гледали в България с голяма надежда.
