Българката остарява, ражда по-малко деца и отделя два пъти повече време от българина за грижи за децата и дома, но се труди срещу заплащане почти колкото него. Това са постоянни тенденции от 20 години насам. Но има и промени, които са в унисон с европейската политика за равнопоставеност на половете.
Това е част от статистическата равносметка преди поредния международен ден на жената 8 март, направена от шефа на дирекция "Демографска и социална статистика" в Националния статистически институт Иван Балев.
44,4% от жените имат субективното усещане, че здравето им се влошава, при мъжете този процент е 38,8 на сто. Членството на България в ЕС се оценява от жените като потенциална възможност да подобрят образованието си и да намерят добра работа в чужбина. За разлика от други държави
броят на емигриралите български жени
е почти равен на броя на емигриралите български мъже. Според Иван Балев остава непреходна тенденцията във времето - и преди години, и сега българките да са едни от най-красивите жени в света и тази истина се признава както от българите, така и от чужденците.
Истината може да се подкрепи с данни за броя на сключените смесени бракове. През всяка от последните години около и над 3 хил. българки са минали под венчилото с мъже от други държави. Браковете между българи и чужденки са около три пъти по-малко. По данни от 2007 г. жените в България са с 240 000 повече от мъжете. Средно
на 100 мъже се падат 107 жени,
като това съотношение е различно в различните възрастови групи. В началните възрастови групи мъжете преобладават, при средните възрасти настъпва изравняване между двата пола, а в по-горните възрастови групи жените ярко доминират. Това се обяснява с о-голямата средна продължителност на живот на българките - 76 години срещу 69 години за българите.
Увеличава се средната възраст на жените при сключване на брак както и при раждането на първото им дете. Утвърждава се и една сравнително нова тенденция - все по-често
семейството се заменя от съжителство
между партньорите. Тя се потвърждава от броя на родените деца. През 2007 г. от общо живородените 75 349 деца, 37 825 (или 50,2 на сто) са извънбрачни. Но за 23 602 от тях има регистрирани данни за бащата. От тук може да се предположи, че това са деца, родени от фактическото съжителство и живеят в семейна среда с двама родители, каза Балев. Реално само всяко пето дете е извънбрачно.
Българската жена сключва първия си брак средно на 26 години (при мъжете 29) и ражда първото си дете средно на 25 години. През 2007 г. средният брой живородени деца от жените във фертилна възраст е 1,42. Все по-често българките остават с едно дете, въпреки че декларират желание за повече.
Средната възраст на жените в страната е 43 години,
а на мъжете - 40 години. Основна причина за умиранията и при жените, и при мъжете са сърдечно-съдовите заболявания. Допълнителна причина при жените са и някои гинекологични заболявания. През 2007 г. от регистрираните общо 902 самоубийства 239 са извършени от жени; 33 жени са били убити (при общо 145 убийства) и 267 жени са били жертва на транспортни злополуки (от общо 1070), т.е. и при трите събития жените са около 3 пъти по-малко в сравнение с мъжете. Изследването на НСИ за бюджета на времето показва, че
жената в България спи средно по 9 часа и 18 минути в денонощие
Данните по този показател бележат леко увеличение в сравнение с 1977 г. и 1988 г. От сравнението с разполагаемите данни за 10 европейски страни се установява, че българката отделя най-много време за сън. Най-близо до българките са французойките, които спят средно 8 маса и 55 минути, а най-малко спят жените в Швеция и Норвегия - по 8 часа и 10 минути.
Средно 2 часа и 34 минути на ден отделя българката за обличане,
измиване и хранене, което е с 10 минути по-малко от времето, необходимо за това на българина. Професионалните ангажименти отнемат на жените средно 7 часа и 52 минути на ден срещу 8 часа и 30 минути при мъжете, или жените работят с 38 минути по-малко от мъжете. По-работливи от българките са само унгарките и французойките. Двата пола прекарват почти еднакво време в учене.
Два пъти повече време обаче отнемат на жената грижите й за домакинството - 4 часа и 40 минути в денонощие срещу 2 часа и 33 минути при мъжа. В тези 4,40 часа се включват 97 минути за готвене, 53 минути за почистване на дома и 44 минути за гладене. Свободното време на жените е с 1 час и 7 минути по-малко от това на мъжете - съответно 4,18 часа срещу 5,25 часа.
Като цяло статистиката обаче е категорична, че мъжът има по-голям принос в икономиката на семейството. Въпреки създадения през последните години благоприятен климат за самостоятелен бизнес се забелязва тенденция към намаляване броя на самонаетите лица.
През 2000 г. от всички икономически активни жени 9,9 на сто са били самонаети, а през 2007 г. делът им намалява до 7,6 на сто. Същата тенденция се установява и сред мъжете. През 2007 г. се запазва тенденцията безработицата да е по-голяма при жените - 7,3 на сто срещу 6,6 на сто при мъжете.
Запазва се и неравнопоставеността между двата пола при заплащането, като през 2007 г. средната заплата при жените е била 391 лв., а при мъжете - 469 лв.
Здравеопазването и образованието продължават да са феминизирани - между 80 и 90% от заетите в тези отрасли са жени. Във финансовия сектор се забелязва тенденция на непрекъснато увеличаване на дела на заетите в него жени.
