Месечна инфлация с отрицателна стойност отчете Националният статистически институт.
За септември спрямо август официалните данни показват дефлация от 0,8 на сто.
За сметка на това годишната инфлация, измерена за септември 2025-та спрямо 2024-та е 5,6%.
Това е повишение с по-малко от половин процентен пункт в сравнение с данните за годишна база през август.
Според Индекса на цените за малката кошница през септември, стоките и услугите остават без промяна на месечна база, но от началото на годината е регистрирано увеличение със 4,7%, показват данните на НСИ.
А месечният анализ на КНСБ през септември за продуктите в малката потребителска кошница сочи, че те са стрували 111 лева и 76 стотинки.
От синдиката следят движението на цените на 21 стоки у нас.
Според данните някои основни продукти в България са с най-висока средна цена в сравнение с останалите държави в Евросъюза.
Например - брашното, оризът, прясното мляко, олиото и закуските.
От КСНБ изчисляват още, че с минималната работна заплата у нас, която е най-ниска сред страните в общността, се получава и най-ниската покупателна способност на потребителската кошница.
У нас с тези пари тя може да бъде купена 9,6 пъти, докато в Нидерландия например с минимална работна заплата продуктите от малката потребителска кошница могат да бъдат купени - 33 пъти.
Сред продуктите, които е купила днес Таня Василева - са грозде, олио и месо. Сметката ѝ е около 50 лева. Изчислява, че преди половин година седмичният пазар ѝ е излизал по-евтино.
"Може би 20% според мен са разликите в цените. Най-много са се вдигнали може би млечните продукти, месото и зеленчуците", казва тя.
Наша проверка показа, че цените на продуктите в Европа варират според магазина и стоката. Така например в Германия в една от веригите литър мляко се продава за 1 евро и 9 евроцента, цената за литър олио пък е около 2 евро и 90.
Брашното варира между 59 и 99 евроцента за килограм. В Гърция килограм ориз е около 1 евро и 80 евроцента, а прясното мляко - евро и 68 евроцента.
Доходите в България и другите страните от ЕС са различни, изтъкват от КНСБ, като се базират на минималната работна заплата.
"Затова усещането, че парите не стигат е повече от обективно", коментира Пламен Димитров.
Според Асоциация "Активни потребители" водещ е пазарният принцип, а ценообразуването се определя от специфичните фактори за всяка страна.
"Най-валидната причина при всички са различните ставки на ДДС. България е една от двете държави в ЕС, където имаме обща ставка за всички стоки. По-голямата част от страните в ЕС имат преференциална цена за повечето храни", коментира Богдан Николов.
От КНСБ очертаха още големи разминавания на цените по региони и призоваха за контрол от страна на държавата.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
