Няколко десетки агресивни футболни запалянковци от всякакъв цвят, националисти и вандали успяха да превърнат замисления като мирен граждански протест на студенти, еколози, земеделци в кървав бой с полицията. Хулигани хвърляха камъни, лед и обувки по полицията. Гърмяха бомбички, а организаторите на демонстрацията не успяха да овладеят положението. Столичният кмет Бойко Борисов спря бунта по средата заради сигнал за бомба. Това даде картбланш на полицията да настъпи и да притисне протестиращите, за да си тръгнат от пл. "Народно събрание". Равносметката бе 154 задържани.
"ВМР позволи на провокатори да опорочат мирния протест", акцентира "Сега". МВР позволи на трийсетина провокатори да опорочат мирния протест на 3000 граждани пред Народното събрание. Заради бездействието на униформените, които не озаптиха своевременно развихрилите се хулигани, спонтанният протест срещу корупцията и липсата на държава се превърна в масов погром.
"В МВР дозирали силата, имали още по-големи възможности", продължава по темата "24 часа". Протестът не беше мирен, агресивни групи компрометираха правото на гражданите да протестират. Така вицепремиерът Ивайло Калфин, който в момента замества премиера, оцени събитията. Заедно с вътрешния министър Михаил Миков и главния комисар на МВР Павлин Димитров късно снощи той даде пресконференция. Според министър Миков полицаите са дозирали употребата на сила. От МВР бяха категорични, че организаторите трябва да понесат отговорност, тъй като по закон те трябва да осигурят охрана и да спазват предварително договорения маршрут.
"Депутатите отчетоха, че протестите са справедливи", пише "Сега". Депутати от управляващото мнозинство се възмутиха от случващото се пред парламента вчера, но дадоха да се разбере, че част от исканията на протестиращите са справедливи. Според Надка Балева от БСП действително има основание в някои от претенциите, но е необяснима агресията, с която се отстояват. Минчо Спасов от НДСВ бе категоричен, че цивилизованият протест минава през ясно формулиране на исканията. Безрезервно зад протестиращите застана опозицията и не пропусна да напомни собствената си заслуга за случващото се.
От "Труд" научаваме за реакциите на някои от политиците. Румен Петков, БСП: "Видя се, че политическото говорене преди и по време на протеста поощри вандалите и обезкуражи допълнително хората, които просто искаха да протестират".
Юнал Лютфи, ДПС: "Протестът не може да доведе до предсрочни избори. Не може да се прави паралел с 10 януари 1997 г. - тогава финансовата, кономическата и политическата обстановка бяха коренно различни". Станимир Илчев, НДСВ: "Гневът на младежите е напълно разбираем, но той трябва да остане в приемливи граници". Мартин Димитров, СДС: "Искаме извънредно заседание на парламента, на което вътрешният министър Михаил Миков да поеме отговорността за предизвикания побой над невинни граждани". Боян Расате, Гвардия: "Полицаите пребиха сума ти народ, дори възрастни хора, чудят се как да излязат от ситуацията и пускат слуховете за провокации".
"С бой демокрация не се защитава", коментира "Сега". Вчерашният мизансцен имаше една цел - да защити политическата класа от дръзкия въпрос на младите: редно ли е свързаните с партиите престъпни структури да продължават да ограбват настоящето и бъдещето на България. Фактът, че студентите отказаха да допуснат която и да е политическа сила до протеста си, потвърди тоталния разпад на доверието в българската демокрация. Същият разпад въздигна негласуващите като най-голяма партия. Народът вече отказва да участва в измамата и се връща там, откъдето тръгна преди 20 години. Точно това най-вече плаши властта и през последните дни тя се постара да опорочи протеста.
"Откраднатият протест", е анализът в "24 часа". Посочва се, че това е антикапиталистически протест. Момчетата и момичетата пред парламента казват онова, което мислят всички. Те искат да се сложи край на един преход, в който главните действащи лица са мутрите, бандитите, мафиотите. А гражданинът няма власт и е натикан в ъгъла. Това е знак, че гражданското общество може би наистина се заражда в България. Че хората искат да има държава, да участват в управлението й и да контролират политическите решения. Но след като самите участници в протеста са на равнището "Всички да си ходят и никой да не идва!" - това може да означава две неща. Първо - анархия и второ - злоупотреба с исканията, които хората не знаят как точно да формулират.
"Протестът се състоя и нека всички го чуят", коментира "Труд". Отбелязва се, че сборният граждански протест се състоя, дори още преди първите групи да се съберат вчера на жълтите павета. Гласът на майки и студенти, земеделци и природозащитници е чут, исканията им са широко известни. Въпросът е този факт да не бъде скрит и засенчен от схватките прад Народното събрание. Палките, камъните, ранените започнаха да окупират политическия дневен ред. И да изблъскват на заден план онова, за което настояват студентите и другите социални и професионални групи. Тази подмяна е сред най-лошите неща, които биха могли да се случат точно в този момент.
"София може да пламне като Атина днес", предупреждава "Пари". Всеобщият страх е, че днес картината ще се повтори, само че в по-плашещи мащаби заради по-масовото присъствие на ултраси и скинхедс сред протестиращите. От Министерството на вътрешните работи обещават, че ще направят всичко възможно да ограничат присъствието на подобни формации пред Народното събрание, където ще се проведат демонстрациите и днес.
"Не щем да сме заложници на газа, каза Станишев на Путин", отбелязва "24 часа". Сергей Станишев предупреди Владимир Путин, че трети страни не бива да се превръщат в заложници на Русия и Украйна. Вчера българският премиер и колегите му - министър-предеседателите на Словакия и Молдова Роберт Фицо и Зинаида Гречани, се срещнаха с руския премиер. Станишев обясни, че прекратяването на транзита на руския газ към Европа създава не само битови неуредици, но и социално напрежение. Премиерът ни призова руския си колега да се намери бързо решение на газовата криза. Путин хвърли цялата вина върху Украйна и се обърна към Еврокомисията да окаже по-силно влияние върху Украйна. Станишев отказа да направи прогноза кога ще бъде решен руско-украинският газов конфликт, но коментира, че видял положителна воля в руския премиер проблемът да бъде решен по-бързо.
"Сантиментът ни към Русия умря от студ", е озаглавено интервюто в "Труд" с политолога Иван Кръстев. Той посочва: "Точно от липсата на резервни варианти в газовата криза дойде проблемът за страни като България. Не можем да направим нищо сега, защото не направихме нищо преди. България заложи на това, че може да бъде част от политическото и военното пространство на Запада и в същото време да остане част от руското енергийно пространство. Това се оказа стратегическа грешка. Оказа се, че България е сред малкото страни в ЕС, които за разлика от останалите никога не са работили с идеята за негативен сценарий на развитие".
"Газовата криза показа какво ще стане, ако Европа не слуша "Газпром", казва в интервю за "Дневник" Огнян Минчев, политолог. По думите му Кремъл целенасочено планира и осъществява текущата газова блокада, за да предотврати назряващата криза на собствения си политически олигархичен режим. Тази блокада е опит да се застави Европа да се примири, че Русия ще я снабдява с нужните й ресурси, но на монополно определени високи цени. Кризата идва, за да ни каже, че "Газпром" ще бъде партньор, ако Европа плаща тези цени.
"С газа можех да съм по-остър, но щях да действам като президента: ултиматумите са неуместни", е коментарът на д-р Желю Желев, президент на България /1990-1997/. В интервю за "24 часа" той подчертава, че ако е президент при такава криза ще действа както сегашните официални врасти. "Тук не може да се действа с ултиматуми. Дори задействането на международното право не може да стане бързо. Може би в някои отношения щях да действам по-остро. Но общо взето повече не може да се направи", смята Желю Желев.
"Костов плаши с нов вот на недоверие", съобщава "Монитор". ДСБ ще предложи пореден вот на недоверие към кабинета, ако на страната ни бъдат наложени нови санкции и недоверието между Европейския съюз и България се задълбочи. Това каза вчера лидерът на тъмносините Иван Костов по време на откриването на новата парламентарна сесия. Председателят на парламентарната група на ОДС Йордан Бакалов коментира, че когато левицата управлява страната, в края на мандата държавата винаги стига до банкрут. Заместник-предеседателят на ДПС Лютви Местан подчерта, че реформите у нас не бива да се жертват заради предстоящите избори, а да продължат с още по-големи темпове. НДСВ пък предупреди, че разминаването между политическата класа и гражданите е на път да стане необратимо.
"100 млн. загуби за 10 дни криза", отчита "Стандарт". Поне с 1% ще падне ръстът на икономиката ни, ако газовата криза продължи повече от 10 дни. Предвиденият растеж в бюджета е 4,7% за т.г., но според изчисленията на експерти може да има спад.
