Защо вместо да плаща по 560 лева на месец за издръжката на всеки затворник, държавата не му помага да си намери работа и да се почувства подготвен за живота на свобода?
Затворът в Бобов дол не е специализиран за рецидивисти, но тук има човек с три страници присъди. Не един и двама затворници са с повече от пет. Сред малкото, които лежат за първи път са 25-годишният Ангел, осъден на 10 години за сводничество и 30-годишният Фикри, излежаващ 10 години за убийство.
Двамата мъже получават шанса да се включат в програмата „Живот на свобода”, която се прилага само в Бобов дол.
„Тук в затвора осъзнах, че първо трябва да премислиш, преди да реагираш”, споделя Фикри. И допълва, че най-важните неща за него са семейството, здравето и любовта.
Това са най-важните неща в живота и според Ангел, който вече 5 години работи като санитар в лекарския кабинет в затвора и се готви за освобождаване.
Това ше стане през 2013 година, когато младият мъж планира да се върне в Пазарджик и да си търси работа.
Освен Ангел и Фикри, през този център са преминали над 400 лишени от свобода, които имат право и на квалификационни курсове – за строители, озеленители и други.
И макар да няма официална статистика, истината е, че въпреки придобитите дипломи, дори 5 процента от бившите затворници не успяват да си намерят работа на свобода.
Така до една година вече според официалната статистика, половината от тях се връщат обратно в затвора, където макар и само за два лева на ден, храната им винаги е гарантирана.
С пари от оперативната програма за развитие на човешките ресурси неправителствена организация от Пазарджик сега е поела грижата за 200 затворници, с които работи активно по тяхната ресоциализация.
"Три месеца преди да ги освободят ги поема социален работник и след това им търсим работа и жилище, издаваме им лични документи, защото иначе не могат да получават и помощи, те нещата са навързани", казва Димитър Русинов, програмен директор на Фонд ИГА.
Това се случва в пазарджик, а в Бобов дол капацитетът на затвора е 550 души, като тук живеят дори повече. Тези млади и здрави мъже не вършат почти нищо по цял ден освен да вдигат щанги и да се разхождат.
Директорът на затвора си спомня,че по-рано всички тук работили в близкия рудник. Имало затворници, които за три години спестявали пари за апартамент.
Сега рудникът е приватизиран, а по новите наредби затворниците нямат право дори да си отглеждат собствено стопанство, за да се изхранват по-добре.
Към свободната работна сила в затвора няма никакъв интерес отвън.
"Необходимо е българският бизнес да прояви интерес, още повече че има едни член от кодекса на труда, по който бизнесмените могат да получават безвъзмездно заплати за затворниците в рамките на една година", твърди Валентина Караганова, ръководител на социален отдел.
А иначе сметката е ясна - един затворник днес струва на държавата и на нас данъкоплатците 560 лева на месец за цялостна издръжка - или две минимални работни заплати.
Ако на свобода, същият този затворник получи шанса да работи в социално предприятие за минимална работна заплата и му се даде временна подкрепа за жилище, то това означава, че няма да го храним повече в затвора, той ще работи за обществото и най-важното - няма да ни застрашава с още престъпления...така, както се случва във всички други европейски държави.
