В началото на следващата година трябва да започне строеж, чрез който към Пловдив и целия регион ще потече питейна вода от язовир Въча. За този проект правителството и Европейската банка за възстановяване и развитие ще платят близо 300 милиона лева. Каква вода ще пият в Пловдив обаче?
В язовир Въча повече от 10 години плуват тонове отпадъци, попаднали от селищата или близките къмпинги. Наскоро в язовира бяха открити и медицински отпадъци. Какво правят институциите така, че водата в язовира да не е опасна за пиене?
Във Въча има толкова пластмасови бутилки, че с тях може да се захрани цяла фабрика за минерална вода или да се бутилира производството на една пивоварна. Асортиментът покрай язовирната стена всеки ден се допълва от боклуците, които влачи 18 километровата водна площ.
Сред привидно предимно пластмасовото море обаче има и избор на джапанки, домакинска посуда, рибарски такъми, автомобилни масла, спрейове за коса и строителни отпадъци. По-страшното е, че във Въча има и спринцовки, игли, инхалатори и кръвни проби, които няма как да са останали от уединението на някой зависим. Институциите обаче можеше и да не разберат за медицинските отпадъци във Въча, ако доброволци не бяха започнали да чистят тоновете боклук от стената.
"За не повече от 5 минути събрахме това нещо. Намирали сме кръвни проби. Дори сега може да намерим, ако потърсим още малко. Системи, инхалатори, банки за вливания, различни видове вливания и общо взето всичко, което е, което може да плува. Всичко медицинско, което може да плува", обясни Георги Стефанов, доброволец от Offroad Bulgaria и допълни: "И с кръв включително. Опасност от абсолютно всички видове болести, включително и най-опасните. Нямаме представа какви изследвания са правени и за какво е била тая кръв".
Оказва се, че за язовир Въча отговарят много институции, но нито една от тях не знаеше за болничните отпадъци. Басейнова дирекция следи за качеството на водата, а еко-инспекторите в различните общини, на които е разположен Въча, следят да не се замърсяват бреговете му и деретата на реките.
Знаете ли, че вътре има и медицински отпадъци?
"Не, значи, някой трябва да извади тези отпадъци. Просто някой трябва наистина да ги докаже, че ги има, да ги представи и съответно да се проведе едно разследване, защото наистина те са такъв тип отпадъци, които носят голям риск за чистотата на водата", заяви инж. Никола Кърнолски, директор на Басейнова дирекция, Пловдив.
"Отпадъците по всяка вероятност са от болницата. Не по всяка вероятност. Те са от болницата. Необяснимо към момента как са попаднали там, защото сметището, на което сме изхвърляли боклуците си преди две години и половина, е санирано успешно. Няма и помен от него", съобщи инж. Здравко Василев, кмет на Девин.
Без да са сигурни дали някой просто не изхвърля иглите и кръвните банки в деретата около Въча, институциите засега предполагат, че те са стари. Според еко-инспекцията са от преди 3 години, когато единствената болница в района, тази в Девин, не е имала договор с фирма за извозване на медицинския боклук. Допреди това всичко е отивало на сметището на Девин, а през 2005 година голямото наводнение съборило част от бунището във Въча.
От еко-инспекцията контролират ли тази фирма дали си изпълнява съвестно задълженията?
"Значи, контролът става посредством транспортни карти. Предавайки отпадъка болницата се попълва една транспортна карта. В последствие пък тази транспортна карта се предава там, където се обезвреждат отпадъците. Транспортните карти се съхраняват при нас, правят се и текущи проверки в болницата", информира Катя Гаджева от РИОСВ Смолян.
Въпреки че тоновете отпадъци престояват във Въча с години, досега никой не се е сетил да ги изчисти изцяло и да затегне контрола върху виновните. Доброволците, които чистят Въча вече за пети път, са се събрали по интернет във форума на Offroad Bulgaria. Засега са изнесли около 150 кубически метра.
"Това нещо не е от вчера или от тази година или от миналата. Това е поне от десет години. Следователно няма никакъв контрол", отбеляза доброволецът Георги Стефанов.
До този извод са стигнали и от Национална електрическа компания. Понеже язовирът засега се използва за производства на енергия, от НЕК стопанисват стената. Задължението им е да чистят само дънерите и останките от понтони във водата, които могат да попречат на машините.
След една от акциите на offroad министърът на околната среда и водите разпореди спешно почистване на района. И така от еко-инспекцията в Смолян и община Девин мобилизираха 80 местни жители и събраха два камиона с отпадъци от десния бряг на язовира. С топенето на снега следващата пролет тези боклуци също щяха да изминат 18-те километра до язовирната стена.
"Констатирахме страшно много отпадъци от Михалково до язовирната стена. Това значи, че отпадъци се изхвърлят и по пътищата. И грозната картина беше, че навсякъде, където има отбивка за слизане надолу от рибари, имаше доста отпадъци. Намерихме и много кутийки от царевица по бреговете, които безспорно показват кой е източникът. Царевицата се използва за стръв", поясни още Катя Гаджева.
"Рибарите и туристите няма да дойдат да си сменят маслата тук на язовира, нито пък да си правят животоспасяващи операции, както и тук има много кукли например, кремове за лице и всякакъв вид козметика. Много перилни препарати. Ето тука една белина", коментира Георги Стефанов.
Тепърва община Девин ще слага по бреговете на Въча контейнери и табелки, че мястото на боклука не е в язовира. Някои рибари обаче вече са взели мерки да предупредят недобросъвестните си колеги.
И докато е ясно, че бутилките са дело предимно на рибари и туристи, една разходка в околните села обяснява кой къде се е отървал от старата си дограма и домашните си потреби.
Според Георги Стефанов това идва от различните населени места, които са по поречията на реките, вливащи се в язовира - Фотиново, Селча, Девин, Михалково и другите по-малки села и кварталите на Девин.
Нерегламентирано сметище има и малко преди село Селча, Смолянско. Въпрос на време е новите боклуци да избутат старите в реката, а оттам тя да ги довлачи до язовира.
Глобени няма, защото е почти невъзможно нарушителят да се хване на място. Ето защо от еко-инспекциите глобяват кметовете. А на село се знае кой, къде, какво изхвърля. Въпреки това, кметовете на селата не наказват никого, защото после няма да има кой да гласува за тях.
"Една санкция от 200, 300, 500 лева за човек, който е без работа, води до едно допълнително озлобление, което може да прерасне в или по-силно замърсяване или някое запалване, нещо което никой не го желае. Имаме една такава практика, която аз се опитвам да наложа. Идват, не идват в кметството всички хора ходят в лесничейството, в горското стопанство да търсят дърва за огрев за през зимата и ние им казваме: Посъберете тук малко боклуците, дайте. Правим една операция в рамките на час, два. На тях им става приятно, на нас ни е хубаво, получават си и те дървата", разказа кметът на Девин инж. Здравко Василев.
До 5 години язовирът ще трябва да водоснабдява Пловдив и целия регион. Затова държавата ще изхарчи 300 милиона лева. Освен медицинските отпадъци днес обаче, заплаха за чистотата тук са битовите отпадни води. Нито едно населено място около Въча няма пречиствателна станция и всичко отива в реките.
"Това е другият въпрос, че до 2015 година, както е записано в Националната програма, трябва да има изградени пречиствателни станции за населените места. През това време трябва да се учреди т.нар. санитарно охранителна зона на язовира, която да предвиди такава система от мерки, които от своя страна да гарантират, че никакъв такъв отпадък няма да попадне в този язовир. Пробите, които нашите специалисти по мониторинг на водите са вземали от различни точки, не показват отклонения от нормите", отбеляза инж. Никола Кърнолски, директор на Басейнова дирекция-Пловдив.
До две седмици селата в Смолянско и Пазарджишко ще получат нови контейнери. Така институциите оставят на съвестта на хората да ги използват по предназначение, за да опазят основния капитал на този район.
Времето
