Златко Баретата отрече да има нещо общо с Челопечене (видео)

Баретата, който е сред свидетелите и активните участници в прехода, се съгласи да поговори с Миролюба Бенатова и Благой Момчилов за организираната престъпност, политиката, наркобизнеса и свободата.

Миролюба Бенатова: Спрягат ви като човек, ангажиран с взрива в Челопечене...

Златко Баретата: Никога не съм имал нищо общо с Челопечене и с тази фирма.

Миролюба Бенатова: Фирма "Алма Де", на сестра ви ли е, ваша ли е, на хора, свързани с вас ли е?

Златко Баретата: Това може веднага да се провери на секундата в АПИС. Значи, Златомир Иванов, тъй като вече е нарицателно име, може за него да се говори само лошо.От това, че аз не обръщам внимание и всеки започва да спекулира с името ми за всичко...ето, последният случай е това.

Миролюба Бенатова: Вашето име изплува и покрай срещата Галеви и Румен Петков, Алексей Петров. Заговори се, че трябва да се уговори изкарване на амфетамини за Турция, вие да вкарате хероин, с гарант Румен Петков.

Златко Баретата: Най-отговорно казвам, че аз никога не съм се виждал с министъра.

Аз съм постоянно хвърлен на кучетата. Ако някой има интерес от мен и ме защитава и имам някаква протекция от високо, моето име няма да изплува никъде.

Познанството ми с Пламен и с Геле, това няма как да го отрека, тъй като сме били заедно в един отряд. Пламен е човекът, който ме е създал, така или иначе, като някакъв командос. Аз към него мога само да изпитвам уважение...Тъй като аз съм наркобос, "нормално е", след като се виждам с тях, значи трябва да мислим нещо свързано с наркотици...нищо друго не можем да измислим освен бизнес с наркотици.

Миролюба Бенатова: Има ли борба с организирана престъпност?

Златко Баретата: Какво значи държавата? Кой е държавата?

Миролюба Бенатова: ...Ролята на институциите, на службите...

Златко Баретата: Добре, на кои служби. Да вземем за пример заместник-шеф на БОП, арестуван за еди какво си, бивши генерали...напускат полицията и започват да се заливат с компромати...Къде е границата между доброто и лошото?

Като си полицай си полицай, като си бандит, си бандит. Като си бандит не може да се договаряш с полицаите. Като си полицай – няма да се договаряш с бандити. Може да се договориш, но договорката е друго нещо, в смисъл – не договорката да предадеш някой или да го прецакаш и...полицаят да каже на бандита "Тебе ще те оставя на мира, дай ми този". Това не е договорка.

Договорката е - за всички равни правила, но...като сгрешиш, да си получиш заслуженото. Първо нека всеки да си зададе въпроса какво значи наркобос. Полицията и държавата какво искат – да няма наркотици на улиците, да ги изчистят...Това значи да махнат наркоманите от улицата. Как ще ги изчистат наркоманите от улицата?....Защото, да предположим, че аз съм наркобос и контролирам нещо, утре мен ме няма, всичко може да се случи, и аз да бъда задържан. Теоретично мен ме няма...и от утре какво става? Край, оправихме нещата, няма наркотици, няма дилъри, няма наркомани, всичко е мирно и кротко в тази държава и тръгва по мед и масло.

Ако предположим, че аз съм наркобос, каква е моята задача?

Моята роля би трябвало да е да не се стига до никакви ексцесии на улицата. Да няма претенции от други, които искат да започнат този бизнес. Защото, ако примерно има някаква структура, която така или иначе продава това нещо, идват така наречените шанаджии... За да дойдат шанаджиите, те не могат да изникнат от нищото.

Моето дълбоко убеждение е, че тези шанаджии, така или иначе, работят под някаква форма с някой полицай. Той, за да пробие пазара, трябва да пусне нещо по-добро. Като пусне това по-добро, потребителят, след като вземе това по-добро, единият вариант е – може да се достигне до някакво усложнение, дори и до смърт. Вторият вариант е, че...от тези хора, които работят на улицата в момента, се усеща, че оборотът им пада. Те трябва да вземат някакви мерки срещу тези, които се бъркат в това нещо.

И се започва първо с едни жалби, едните срещу другите, след това се минава на нещо по-сериозно. Примерно, някой решава - "дай да му сложим една бомба на този, да го спрем или да го уплашим по някакъв начин"...

Бомбата е нещо, което не може да контролираш, най-често от бомбите страдат комшиите.

И третият вариант е вече крайният, който като няма и това оправия, и като някой има протекция от някой полицай, и като няма начин законно да му въздействаш да се откаже от това нещо...Третият вариант вече е ясен кой е – крайният.

Хора, които в мое лице са наркобосове, тяхната роля би трябвало да бъде такава – така и така това се дава на улицата, поне да има някакъв относителен мир на тази улица. Да няма бомби, да няма убийства, да няма грабежи, да няма побоища и да няма напрежение на улицата.

Знам, че говоря брутално в момента, но това е самата истина в България и в целия свят и ние постоянно я заобикаляме и започваме да си говорим някакви пълни глупости...ама за какво е виновен наркобосът?

Така или иначе, аз в цялото си развитие като съзнателна личност съм бил, грубо казано, в силови структури. Аз съм бил спортист. Завършил съм спортно училище с борба. Имам военно образование. После съм бил във Враня, аз не мога да стана счетоводител. Мога да стана преподавател, имам цивилното образование. Мога да стана учител по физическо.

Миролюба Бенатова: Защо не участвате в модерните бизнес-сдружения, които подкрепят политически кандидати?

Златко Баретата: Ако бъда прям - защото не искам да си плюя в лицето.

Миролююба Бенатова: Искали ли са от теб подкрепа по време на избори, примерно да осъществяваш някаква организация?

Златко Баретата: Не ми се говори на тази тема. Имал съм възможност, но не съм искал.

Аз никога не съм гласувал и няма да гласувам...

не искам да правя богати хора, които не са заслужили.

Миролюба Бенатова: Държавата в състояние ли е да въведе ред на улицата?

Златко Баретата: Държавата е в състояние всичко да направи. Зависи какво се разбира под ред – да няма наркотици или да няма наркомани, или да няма организирана престъпност.

От какво се притеснява държавата от тази организирана престъпност – че някой живее по собствени правила. Но тези правила са много строги и ясни, и ако всички ги спазват, и ако по тези правила работи и държавата, няма да има проблеми. Ако по тези правила работят и политиците – няма да има проблеми. Там всеки държи на думата си и като отстъпиш от думата – си получаваш заслуженото.

Миролюба Бенатова: Което е болезнено...

Златко Баретата: Което е болезнено и обикновено е окончателно.

Чуй цялото интервю в прикачения файл.