Всяко пътуване е свързано с безброй цветни спомени. Някои са хубави, други - не чак толкова. Но всичките са дълготрайни. Поне за мен е така.

Този път, както и няколко предишни, дестинацията отново е Мексико

Всяко следващо пътуване носи нещо различно. Когато за пръв път заминах за тази непозната и екзотична за мен дестинация, имах хиляди препятствия по летищата. И точно когато си мислех, че вече няма какво да ме изненада, отмениха полета на връщане. В резюме трябваше да си тръгна в петък, а пристигнах в София във вторник след обяд. Следващото пътуване ме научи да предвиждам и ръчен багаж, защото моят единствен куфар „кацна” чак след четири дни. Когато това се случи отново, вече бях подготвена. Защото, колкото и странно да звучи, забавянето на багажи е често разпространено. Спомням си един приятел, който пътуваше всяко лято до Северна Америка. Преди да замина аз, ми обясни къде трябва да отида за загубен багаж. Бях толкова изумена. Казах му: „Чакай, защо мислиш, че ще ми загубят багажа?” А той простичко отвърна: „Ами защото аз три пъти ходих и три пъти ми загубиха багажа”. Така че, ако сте решили да прекосявате океана, добре е да имате поне една чанта ръчен багаж. За всеки случай...

След поредните неволи по летищата най-сетне излизам от летището

Самото то се намира в центъра на Мексико сити. Ако нямате посрещачи, най-добре е да отидете при първия срещнат полицай и да попитате за оторизирано такси. Веднага ще ви покажат къде да отидете. В противен случай рискувате да си навлечете неприятности. Или просто да ви „съдерат сто кожи”, когато ви обявят сметката. Ще ви трябва и търпение. Защото задръстванията едва сега започват. Ако сте решили, че хотелът е наблизо, това твърде вероятно ще се окаже погрешно. В моментите на трафик може да ви отнеме повече от 2 часа да стигнете дестинацията си. Но през тези часове или минути (може да ви отнеме и 30 минути, ако имате късмет) гледката си заслужава. Със сигурност пътят от аерогарата не е най-колоритният, но ако сте за пръв път в тази страна, ще ви е интересно. Улиците са широки и осветени, сградите са комбинация от малки двуетажни постройки и небостъргачи. На мен пейзажът ми е добре познат и доста приятен. Часовата разлика е от неприятните неща. Все пак се връщам с 8 часа назад във времето. Първата вечер умората надделява бързо, но следващите 4-5 дена се будя в 2 през нощта, а в 5 следобед вече съм готова за сън.

Този път имам свободно време за разходки

Посещавам центъра на града, за да видя площад Ел Сокало. Придвижвам се с метро и с такси. Такситата поръчвам само по телефона. На другите доверие нямам, защото почти всичките ми приятели са ми разказвали ужасяващи истории за отвличания и други неволи. В центъра на града е катедралата. Разхождам се по площада пред нея, след това отивам към древния храм Темпло майор, който е част от археологическите забележителности на града. Намира се буквално на десет метра от катедралата. След това поемам по пешеходната улица, за да изляза на Двореца на изкуствата. Гледката е чудесна. А наоколо освен туристи като мен има и много представители на местното население, които продават всякакви сувенири, привличащи окото с цветовете си.

През следващите дни съм в другия край на града, където е храмът на девата от Гуадалупе. С една приятелка отивам на изложение на мексикански стоки, където всеки предлага различни вкусотии. Трудно се устоява на предложенията, още повече че можеш да опиташ от всичко. Попадам на огромен пазар (казва се „Хамайка“), който дори мексиканците описват като „много колоритен“. И наистина е такъв. Прилича на малък град, в който се продават милиони цветя, плодове и зеленчуци. Няма как да подмина щанда с гуанабана. Опитвала съм сладолед от този плод, но дотогава не бях пробвала оригиналния вкус на това екзотично нещо (да си призная, дори не знаех как изглежда на външен вид). Но установявам, че се е появил мой нов любимец сред екзотичните плодове. Дори си взех семки, които да засадя и да видя какво ще се получи. Вероятно нищо, но желание не ми липсва. Разбирам, че само преди седмица са открили нов тунел в комплекса от пирамиди Теотиуакан. Все още не може да се види тунелът, но огромният комплекс събира много чужденци.

Вечерта, преди да се кача на самолета обратно към България, съм на концерт на Чаян. Имала съм честта да го интервюирам по телефона и с нетърпение очаквам срещата „на живо“ в залата. Очакват я още 10 хиляди мексиканци. Няма едно свободно място, билетът, който аз съм купила, е един от останалите 5 свободни десет дена преди концерта. А концертите са в две поредни вечери. За втората вечер още тогава няма нито едно място. Всеки от присъстващите знае наизуст песните, пее, аплодира и танцува заедно с Чаян. Настроението е прекрасно, такива са и визуалните ефекти. Певецът се преоблича четири пъти. Да танцуваш и пееш на живо, както го прави той, е уморително. Дори не мога да си представя какво е, та аз получих мускулна треска само защото изкачих три 60-метрови пирамиди! Но емоциите са толкова силни, когато на сцената е Чаян! До мен е Ева - една от най-ревностните му почитателки. Дошла е сама. През цялото време пее. Накрая дори ме пита дали не ми е досадила с пеенето си. Разбира се, че не е. Не смятам, че някой въобще чува нещо от случващото се около него. Всички са пленени от фигурата на сцената. Когато концертът свършва, не ти се иска да си тръгваш. Не още. Поне една песен време. Или един припев... Но е време за връщане. Отново 12-часов полет, след това още 3-часов полет. И отново свикване с 8-часовата разлика. Но остава мисълта, че докато гледам снимките и видеото, отново ще преживявам всичко с 8 часа назад. Поне за известно време...

Разгледайте галерията тук