Какво трябва да се случи, за да бъде победена черната статистика на раковите заболявания? Отговор на този въпрос ще търсят участниците в Европейския пациентски форум, който ще се проведе през двата почивни дни в София.
Срещата се организира от Европейската коалиция на пациентите с рак и Българската Асоциация на пациентите с онкологични заболявания и приятели. Помежду си пациентите, преборили болестта, наричат себе си "сървайвъри".
Как се оцелява?
Една жена разказа преживяванията си пред Кристина Баксанова. Никой никога не предполага, че това ще му се случи. Всеки е готов да посрещне всичко останало, но не и болестта, не и смъртта.
Маргарита Методиева е историк по образование, журналист и майка по призвание, а сега управлява представителство на голяма чуждестранна фирма в България. Обича да се връща към началото на кариерата си - годините във вестник "Демокрация". Преди години сменя журналистическото перо с бизнеса. Денят й е динамичен, пълен със срещи и нови задачи, на които трябва да намери бързи и точни решения. Утрото й винаги започва с чаша кафе и закуска за децата.
Преди четири години е изправена пред изпитание: "Сама напипах една бучка на гърдата, докато се къпех. Никой никога не си мисли, че това е рак. Аз помислих, че е бучка, която трябва да се погледне, но не бях уплашена. Отидох на лекар и той ми каза, че трябва да я наблюдавам и ако не боли е лошо. Трябваше да дойда след шест месеца, но аз загубих документа. Така минаха осем-девет месеца, когато мои приятелки на плажа го видяха и ми се скараха. Тогава аз установих, че нараства и чак през юли отидох на лекар и установих, че е много късно десет месеца - това е моя грешка, но пък реагирах веднага, както ме посъветваха. Още същия ден направих мамография, която потвърди, че трябва да се оперирам веднага".
Маргарита трябва да вземе решение,
но не за бизнессделка, а за живота си. "Ти оттук-нататък си обречен на пет години лечение. Ще имаш падане на косата, обрязване на гърдата, премахване на детеродните органи, няма да имаш деца повече. Изведнъж ти се струпват хиляди неща, които не можеш да възприемеш за една минута. Просто не можеш да ги възприемеш, защото досега си бил здрав, радвал си се на косата си, искал си още едно дете... в тази една минута нямаш интелект... Да, животът е важен, но всеки един момент докато си жив и е важно да направиш така, че да си по-дълго жив".
Тя дойде както всички хора идват на лекар - с известно притеснение от диагнозата, разказва д-р Николай Марков. Хистологичното изследване потвърждава диагнозата - рак.
"Този материал се подлага на специална обработка и сравнявайки с нормалната тъкан, патологът слага диагноза, че в този материал има злокачествено заболяване. Това е първият етап. Преди да се направи тестуването на материала е много важно той да е получен на време. И тук е важен екипният принцип - хирург, патолог, рентгенолог, да участват заедно в поставянето на диагноза", обяснява патологът доц. Савелина Поповска.
"На самата операционна маса д-р Марков ме събуди и каза трябва да продължим. Единственото, което си помислих е, че ще изрежат цялата гърда. Аз казах: "Правете каквото трябва" и се разплаках. Но той ми каза, не е това, което си мисля, просто трябва да продължи с лимфните възли.
Човек се чувства там абсолютно сам и отговорен
Никой не може да ти помогне освен самият хирург. Това е единственият човек, който в този момент ти става най-близкият и трябва да му се довериш - както и в целия процес след това", продължава разказа си Маргарита.
След операцията тя трябва да се положи на комплексна лечение- лъче-, химио- и хормонотерапия. При рака на гърдата едно от най-важните неща е хормоно терапията. За да се установи дали трябва да се прави,
ключово изследване е ХЕР2
Когато Маргарита си прави изследването, трябва да плати. От две години то вече е безплатно за пациентите, защото се поема от здравната каса. Изследването показва дали карциномът се влияе от хормоните.
"Това изследване е важно и трябва да бъде направено веднага след операцията, защото ХЕР2 статусът има отношение към прогнозата на заболяването и предсказва резултата на лечението. + _ означава, че туморът е запазил в ядрото си рецептори за двата хормона и получава сигнали. Такива тумори се оказва, че растат по-бързо, но добрата новина е, че такива пациентки отговарят по-добре на хормоналната терапия", обяснява патоложката.
Диагнозата рак не значи фатален изход
В първите стадии се лекува над 90%. И при съвременната терапия се получава в много случаи пълно излекуване, успокоява д-р Марков.
Приятелите и близките са тези, които дават сили на Маргарита да преживее най-трудните моменти на терапията: "Никой не гледаше на мен като на куцо коте. Когато за първи път видях сълзи в очите на много близък човек, го помолих да напусне стаята, тъй като нямах сили за чуждо страдание, а аз да не се разплача... Много повече боли, когато видиш очите на близък, любим човек насълзени, заради теб самия. Моите близки разбраха това и това може би до голяма степен ме спаси!".
Докато е на химиотерапия Маргарита губи работата си: "Стоях без работа седем месеца, когато имах активно лечение. Не можех да започна друга работа, защото активно се лекувах. И така е с много от хората. С 90% бих казала". След терапията Маргарита кандидатства за ново място и печели конкурса.
Сега съм много по-силна, по-уверена и убедена, че мога да преживея много повече. Знам кои са верните ми приятели, кой ме обича, какво мога да постигна и какво да очаквам. Дай Боже никога да не се случи отново.
Маргарита е от малкото жени, които не крият лицето си, когато говорят за болестта: "Трябва да се казват нещата в очите. Ракът на гърдата не е кой знае колко страшно, излечим е почти колкото грипа. Само, че при грипа ти трябва една седмица, а тук няколко години. Спазват се определи правила, процедури, като през цялото това време има весели моменти..."
Маргарита се усмихва, когато й кажат, че е оцеляла. Оцелели означава живи, отново усмихнати и здрави!