Напрежението между Украйна и Русия ескалира – изненада ли е случващото се в момента или по-скоро е закономерно развитие след близо десетилетие на конфликт? Нека се обърнем към историята.

Снимка: БГНЕС

За да разберем случващото се в Украйна, трябва да се върнем в 2013 г. Тогава президент на Украйна е Виктор Янукович. Лидерът е близък до Русия, но и управлява народ, който само няколко години по-рано с масови протести е поискал страната да стане член на НАТО и на Европейския съюз.

Така наречената „Оранжева революция“ обаче бледнее пред „Евромайдана“, който започва в центъра на Киев, когато Янукович обявява, че прекратява преговорите за свободна търговия с ЕС и тръгва към сближаване с Русия.

Снимка: БГНЕС

Протестите ескалират и в началото на 2014 г. полицията и спецчастите започват да стрелят с бойни патрони по демонстрантите. Сблъсъците превръщат централните части на украинските градове в бойно поле. Жертвите и щетите са големи.

Украинският парламент отстранява от власт Виктор Янукович.

Той бяга в Русия преди да бъде арестуван и обявява, че е жертва на преврат.

Снимка: БГНЕС

Скоро след смяната на властта в Киев, големи рускоезични общности в източните части на Украйна започват протести. В началото на март 2014 г. войници без обозначения окупират Крим. Малко след това се провежда референдум с резултат – 95% искат полуостровът да мине към Руската федерация. Тя официално поема контрола над него.

Междувременно проруски сепаратисти овладяват големи части от Донбас и обявяват създаването на две така наречени „народни републики“. Около ключовия индустриален град Донецк се води пълномащабна гражданска война с авиоудари, танкове и артилерия.

Снимка: Reuters

Конфликтът се превръща във водеща световна новина през юли 2014 г., когато над Донбас е свален пътнически самолет с 298 души на борда. Голяма част от тях са холандски граждани.

Международно разследване излиза със заключението, че руска зенитна ракета е била изстреляна по самолета от позиции на сепаратистите. Москва и до момента отрича да има общо с трагедията.

В опит конфликтът да бъде разрешен, представители на Украйна, Русия и сепаратистите сядат на масата за преговори. През септември 2014 г. и февруари 2015 г. са подписани така наречените Мински споразумения. Те не довеждат до прекратяване на огъня, но поне в известна степен намаляват използването на тежки въоръжения особено в районите с цивилно население.

След години на непрестанни престрелки и нулев прогрес в търсенето на окончателен мир, конфликтът в Украйна отново привлича вниманието на света в началото на 2021 г., когато Джо Байдън започва мандата си като президент на САЩ. Тогава Русия започва да трупа войски по границата си с Украйна.

Прави го на няколко пъти, като винаги обяснението на Москва е, че провежда учения и след края им изтегля силите си. През декември 2021 г. обаче сателитните изображения и разузнавателните данни показват, че 100-хилядна армия е на границата между Русия и Украйна.

На 24 януари тази година НАТО повишава бойната си готовност и изпраща самолети и бойни кораби на източния си фланг. Западните държави започват да евакуират гражданите си от Украйна. Русия иска НАТО да се изтегли до границите си от 1997 г. Алиансът отказва.

На 2 февруари САЩ изпращат общо 3000 допълнителни войници в Германия, Полша и Румъния. Междувременно опитите на европейските лидери да намалят напрежението между Москва и Вашингтон удрят на камък.

Продължи да четеш