Ейми и Ано са еднояйчни близначки, но малко след раждането са взети от тяхната майка и продадени в две различни семейства. Години по-късно те се откриват по случайност благодарение на телевизионно предаване и видео в „ТикТок“, предава Би Би Си.

Дълбаейки в миналото си, те разбират, че са от хилядите бебета в Грузия, откраднати от болница и продадени през 2002 година. А сега искат отговори…

Историята как Ейми и Ано разбират една за друга започва, когато двете са на 12 години.

Ейми е в къщата на баба си до Черно море, гледайки любимото си предаване – „Грузия търси талант“. На сцената излиза момиче, което танцува. Трудно ѝ е да повярва – това момиче изглежда точно като нея. Направо са идентични.

„Всички звъняха на майка ми. Питаха защо се представям с друго име“, спомня си Ейми. Тя повдига темата, но родителите ѝ махват с ръка – „Всеки има двойник“, казва майка ѝ.

Това е видеото от танца на момичето, което Ейми вижда.

Минават седем години.

През ноември 2021 г. Ейми публикува видео в „ТикТок“ – слага си обеца на веждата.

На 320 километра от дома на Ейми в Тбилиси друго 19-годишно момиче вижда клипа. Приятел на Ано Сартаниа ѝ изпраща видеото.

„Готино е, че изглежда като мен“, мисли си Ано.

Ано се опитва да намери момичето с обецата на веждата в социалните мрежи, но не успява. Споделя видеото в група на студенти с надеждата някой да я познава. Познат на Ейми вижда съобщението и ги свързва във Фейсбук.

Ейми веднага разпознава Ано – това е същото момиче, което вижда преди толкова години в телевизионното предаване за таланти…

„Търся те от толкова много време“, пише ѝ тя, а Ано отговаря – „И аз“.

В следващите дни те откриват, че имат много общо, но не всичко има логика.

Според актовете им за раждане и двете са родени в една и съща болница, в едно и също населено място, но през няколко седмици.

Няма как да са сестри. Още по-малко близнаци. Но защо имат толкова много прилики?

Двете обичат една и съща музика, обичат да танцуват. Дори имат еднакви прически. Откриват, че дори имат и едно и също генетично заболяване – костна дисплазия.

Решават да се срещнат седмица по-късно. Ейми наближава върха на ескалатора на метрото на една от станциите в Тбилиси, когато с Ано се виждат за първи път на живо.

„Все едно се гледах в огледало… Имахме еднакви лица, един и същи глас. Аз съм тя“, посочи Ейми. В този миг тя е сигурна, че са близначки.

„Не обичам да се прегръщам, но в този момент я прегърнах“, добави Ано.

Решават да разпитат семействата си и за първи път разбират истината – осиновени са поотделно с няколко седмици разлика през 2002 година. Разбират, че рождената им дата е грешна.

Майката не Ейми не може да има деца. Обяснява, че приятелка ѝ е казала, че в местната болница е имало нежелано бебе. Трябвало е само да плати на лекарите и може да го отгледа като свое. На майката на Ано е обяснено същото.

Двете семейства също са изненадани, защото не им е казано, че момичетата са близначки. Въпреки, че плащат много пари, за да осиновят момичетата, не осъзнават, че е незаконно.

Ейми иска да потърсят биологичната си майка. Ано не е толкова сигурна - „Защо искаш да се срещнем с жената, която може да ни е продала“, пита тя.

Въпреки това Ейми открива група във Фейсбук, създадена с цел да бъдат събрани семейства с деца, за които се подозира, че са незаконно осиновени след раждането им. Споделя там историята.

Млада жена от Германия отговаря като казва, че майка ѝ е родила момичета близначки в същата болница през 2002 година, но са ѝ съобщили, че бебетата са починали след раждането.

Снимка: БГНЕС

ДНК тест разкрива, че момичето от групата във Фейсбук е тяхна сестра и живее с биологичната им майка Аза в Германия.

Срещат се в хотел в Лайпциг. Аза се втурва и прегръща двете близначки. Минути минават в прегръдката. Никой не говори – само сълзи. Следва и разговорът насаме.

Майката обяснява как след раждането се влошава и изпада в кома. След като се събужда, медиците казват, че малко след раждането бебетата ѝ умират.

Казва, че откриването на момичетата ѝ е дало нов смисъл на живота. Макар да не са близки, те все още поддържат връзка.

„Винаги съм чувствала, че има нещо или някой, който е липсвал в моя живот. Представях си малко момиче в черно, което ме следва и ме пита как е преминал денят ми“, казва Ано. Сега това чувство е изчезнало, след като открива сестра си Ейми.

През 2022 година Грузия започва разследване за мащабния трафик на деца. Вътрешното министерство на Грузия отказва да разкрива информация за отделните случаи с мотив - „защита на личните данни“, пише Би Би Си.