Духовник работи и като свещеник, и като пастир. Така се грижи наравно за паството си и за над 100 овце и твърди, че двете неща са много свързани. Среща с отец Славейко от село Славотин.

Когато той влиза в Духовната семинария, оставя баща си с петнайсетина овце – предимно чужди. 30 години по-късно овцете вече са 150 – всички до една техни.

За отец Славейко отглеждането на животните носи повече радост, отколкото пари, но все пак помага.

"Да, съвсем мъничко, една добавка на семейния бюджет, но основната е в заплатата, която аз получавам като духовно лице. Имало е и когато не съм и получавал, но никога не трябва човек да се оплаква от немотията. Човек, когато не е мързелив, винаги намира начини, за да прави бюджета си. Не можем да се оплакваме, не можем и да се похвалим с това, което получаваме", казва отец Славейко.

Дали на пасището с овцете, или в храма с вярващите - за него грижите са еднакво важни.

По църковни дела отчето ходи в пет населени места. Време е да остави пастирската гега и да облече расото. На входа на храма има ценоразпис за всеки обред - от кръщение до венчание.

В тържествения за православната ни църква ден, звънът на камбаната е празничен.

В деня, в който се пише новата история на Българската православна църква, отец Славейко от Славотин ще се моли заедно с всички духовници и избиратели да бъде избран най-достойният от достойните.