Датата 1 януари 2025 г. за смяна на лева с еврото все още е под въпрос. Това бяха изводите от конференцията за влизането на България в еврозоната, която се проведе тази седмица в София.
Защо обаче еврото не е приоритет за Румъния и как ще се развиват отношенията ни със северната ни съседка? На тези въпроси отговаря бившият премиер на страната Адриан Нъстасе.
Миналата седмица беше неговата премиера на книгата „Тандем за Европа. Приноси към съвременната история на румънско-българските отношения“.
„Тази книга е преди всичко за историята на две държави, които заедно успяват да превъзмогнат насадените стереотипи от миналото. След края на комунистическият режим от 1989 г. България и Румъния започнаха едно състезание, за това кой тича по-бързо и по-умело към Брюксел. След това се случи така, че моят мандат като министър-председател съвпадна с мандата на цар Симеон Сакскобургготски и беше прекрасно, че решихме да работим заедно вместо един срещу друг, опитвайки се за блокираме другия“, обяснява Адриан Нъстасе.
Според него това е било едно мъдро решение.
„Съществуваше една приемственост, която ни помогна да поставим основите за членството и на двете страни в Европейския съюз и НАТО, заедно. А междувременно заздравихме и връзката между двете държави чрез проектирането на новите мостове на река Дунав. Съвместната работа в бизнес средите ни помогна да решим доста проблеми и създадохме, смея да твърдя, добре укрепен двустранен механизъм за по-добра работа на политическо и икономическо равнище“, уточнява той.
„Затова смея да твърдя, че успях да запазя доста добри приятелски отношения с царя и семейството му. И до днес често си гостуваме и определено тази книга е история не само за съдружничество, но и за едно истинско приятелство, пример за това как политиците могат да изграждат мостове на разбирателство между тях и между държавите“, пояснява Адриан Нъстасе.
„Вижте, ние започнахме да строим моста до Калафат и това отне време, защото следващите управляващи имаха значително по-малко желание да продължат с изграждането му. От миналата година насам обаче отново има стратегическо партньорство между двете държави, за да се построи още един мост и евентуално да достигнем до пет моста по река Дунава до 2030 г.“, уточни той.
„Туризмът между двете държави също се развива много добре – българите все по-често пътуват у нас, а и със Шенгенското споразумение помежду ни вече може да пътуваме по-лесно по въздух и вода. За съжаление обаче това не важи за сухоземните граници и доколкото виждам ще се наложи да почакаме още известно време за решение в тази насока“, каза още Адриан Нъстасе.
Той коментира и това, че в Румъния и България „непрестанно се сменят правителства, политически приоритети и стратегии“. „Тази политика на спиране и тръгване създава трудности, които забавят развитието на държавата“, посочи той.
Адриан Нъстасе отчете и един от безспорните успехи на Румъния – увеличаването на брутния вътрешен продукт на глава от населението.
„Достигнахме около 78% в сравнение със средния брутен вътрешен продукт на европейско ниво – това е важен успех, но и той си има цена. 80% от този БВП идва от осемте най-големи румънски градове и от тази гледна точка има огромна липса на баланс“, каза още той.
Относно въвеждането на еврото той каза, че България има предимството, защото още през 90-те години на минали век българският лев е бил тясно обвързан с немската марка.
„Допълнително България е доста по-напред и със изпълнението на критериите. Дори инфлацията се доближава към Маастрихският критерии, докато Румъния не е изпълнила още три макроикономически критерии и наистина влизането в еврозоната по никакъв начин не е приоритет за румънския политически курс в момента“, отбеляза Адриан Нъстасе.