На 17-тия ден от войната пациентите на болниците в Украйна продължават да се лекуват в бомбоубежища по време заплахите от атаки. Въпреки тежката ситуация, лекарите в големи болници на Киев отказват да се евакуират, за да изпълнят дълга си. Пациенти на болници пък не могат да ги напуснат, защото домът им е унищожен.
Навън се чуват сирени за поредна опасност от военна атака, а в бомбоубежището на Националния институт по онкология има живот лекари и пациенти минават през войната с песен.
В тази болница се лекуват пациенти от цяла Украйна и малки, и големи. Всички деца вече са евакуирани в съседни страни. След началото на войната д-р Ксения Болгарина е изгубила контакт с част от пациентите си, като това момче на име Владислав. Той е в Мариупол, а там заради обсадата на града хората почти нямат връзка с близките си по телефона, както и Интернет.
„Можем да излизаме навън всеки ден. По улиците е тихо. Чуваме сирени, но от голямо значение е къде сме в този момент в болницата, защото например в моето отделение аз не чувам нищо. Но ако се преместя, започвам да чувам експлозии. Понякога има и бомби“, разказа д-р Ксения Болгарина, детски онколог в Националния институт по онкология в Киев.
Д-р Болгарина казва, че сега нямат много пациенти. Идват тези, които получават редовната си терапия.
„Около 60 пациенти на ден имаме. За момента не се чувствам изморена, но болницата ни може да стане военна и сега се подготвяме за това. Имаме лекари, медицински сестри, всичко. Всички имаме приложение на телефоните си и получаваме известия за опасност“, заяви д-р Болгарина.
Лечението на пациентите по време на война е трудно, а за децата най-тежко. Юрий е сред онкоболните, които получават терапия в болницата.
„В добро настроение съм. Не се плаша, като идвам до тук“, каза Юрий.
Лекарите казват, че имат достатъчно медикаменти и храна, но не такава е ситуацията в по-малки градове до Киев, които заради блокирани пътища имат недостиг.
„Вече свикнах със сирените. Чух сирени няколко пъти през деня и съответно слязохме в бомбоубежището. Евакуирали сме всички пациенти, които успяхме. Имаме трима или четирима души, които останаха в болницата. Те не успяха да напуснат страната, защото или къщите им са разрушени, или са в окупирани територии“, обясни д-р Александър Стаховски, уролог в Националния институт по онкология.
Твърдо решена да не се евакуира, д-р Болгарина е благодарна за помощта от доброволците, без която не биха имали достатъчно храна и медикаменти.
„Имаме нужда от мир в страната ни. Имаме си всичко сега – доброволци, истински хора, които ни помагат, но от друга страна имаме войната“, каза д-р Болгарина и е категорична, че не иска да се евакуира.
Младата лекарка гледа с оптимизъм към бъдещето. След 5 години д-р Болгарина вижда една красива и спокойна Украйна и се надява някой ден да се прибере у дома без страх за живота си.
