В четвъртък приключиха двуседмичните блокади на миньорите от т. нар Маришки басейн. Но протестиращите заявиха ясната си готовност да продължат стачните действия, при неизпълнение на техните искания.

След 14-ти дни протестиращите енергетици и миньори решиха да вдигнат блокадите на магистрала „Тракия“ и „Подбалканския път“ , но да продължат стачната си готовност, ако исканията им за изтеглянето на териториалните планове и изготвянето на нова енергийна стратегия, без да се налага намаляването на мощностите на ТЕЦ-овете и загуба на работни места, не бъдат уважени.

На този фон според изследване на европейския съвет за външна политика по-голяма част от българите заявяват, че биха искали в България да се произвежда повече енергия от възобновяеми енергийни източници за сметка на въглища и природен газ.

„Аз не бих твърдяла, че България дължи икономическата си мощ точно на този тип централи. С изключение на 2022 година, където поради войната пазарите просто бушуваха, което и направи тези централи така достатъчно конкурентноспособни на енергийните пазари, тъй като себестойността на произведената енергия е висока, не е висока заради самата суровина, а е висока, защото те заплащат квоти, или разрешителни за това че замърсяват. Тези разрешителни всяка година се покачват драстично“, каза д-р Мария Трифонова от „Център за изследване на демокрацията“.

На близо 75 милиона евро за последните пет години възлиза дължимата сумата за т. нар. въглеродни квоти, твърди доклад на сдружение „За Земята“.

„Въглищните цени са свързани с цената на въглеродните емисии, които в момента се движат около 100 евро на тон, като там също се очаква едно плавно повишение“, каза Радостина Славкова от сдружение „За Земята“.

Междувременно комисията по енергиен преход извършва проучване за плавно намаляващи мощности на ТЕЦ-овете до 2026, 2030 и 2050 година.

„Във всички региони има доста мерки насочени към преквалификация и образование, това е обучение на работниците да работят в новите перспективни индустрии. Нашите териториални планове за съжаление не са най-конкретните в тази посока“, подчерта Апостол Дянков, ръководител програма „Климат и енергия“ WWF България.

Пример за преквалификация на работна ръка е град Козани в гръцката област Западна Македония. 

„Западна Македония е символ на енергийното развитие на Гърция, от повече от пет десетилетия, защото това е от водещо значение за икономиката на областта. Преди три години държавата предприе големи промени в целия енергиен план на региона. В този контекст общината състави специална комисия за максимално бързо изпълнение на програмата. Започваме един общ път на индустриализация между университета и бизнеса. По този начин ще създадем квалифицирани кадри, които да работят в посока на зелена икономика, така голям процент от изгубените работни места заради енергийния преход ще бъдат запълнени“, заяви проф. Лефтерис Топаоуглу.

От Европейските синдикати отчитат непостоянна комуникация с членовете на сдружението от българска страна.

„Да, в България, работим със синдикатите, създадоха се работни групи, но винаги към нас идва тази обратна връзка за нестабилност, непрозрачност на решенията. Причина за това е и политическата ситуация в страната, с липсата на постоянно правителство тези групи няма как да работят пълноценно. При липса на диалог между синдикати, политици, а и самите работници какъвто наблюдаваме в България единственото, което може да се постигне дори и малкото останала млада работна ръка ще напусне региона“, посочи Корина Зиролд от Съюз на Европейските Синдикати.

Така през 2018 година Министерството за екологичен преход в Испания обединява, политици, синдикати и бизнеса в общ проект за справяне с работническата криза и укрепване на икономиката. 

„Социалния диалог е значим. Имаше дори и общо съгласуване по темата, какво да се прави със служителите които не могат да бъдат преквалифицирани. Тоест работниците на възраст, които обаче няма да достигнат пенсионна възраст до затварянето на тамошните ТЕЦ-ове, така пакет с финанси беше пренасочен именно към тях“, допълни Зиролд.