Тогава е на 27 г., а днес на 72 г. Архитект Иво Петров начертава панорамата Плевенска епопея преди точно 45 г., заедно с 25-годишната тогава своя колежка Пламена.
„Сега си давам сметка, вече толкова години, след като сме направили проектите, това са 45 г. близо, откакто започнахме проектирането, аз бях на 27 г., Пламена беше на 25 и не съм сигурен дали точно си даваме сметка пред какво сме изправени. Хора, които до скоро са били студенти“, казва днес арх. Петров, изправен пред творението си.
360-градусовата 3D възстановка в Плевенската панорама пресъздава сцена от 11 септември 1877 г. Панорамата е разположена точно на място, където се водят боевете от трети щурм за Плевен.
Посетителите наблюдават от автентичното място на възстановката и виждат деня, на най-важната битка в Руско-турската война, от която зависи изходът ѝ и освобождението на България. След 5 месеца епични боеве, в които участват над 200 хиляди войни от двете страни, Плевен пада.
„То, такъв случай няма в руската история, руски владетел да е 5 месеца вън от столицата си, императорът след Плевен със свитата си веднага се прибира в Санкт Петербург, на него му е ясно, че от тук нататък войната ще се доиграе. За България е един шанс, че Александър Втори е бил начело. Графиня Турчева в спомените си пише: „Императорът отиде на война, мъж в разцвета на възрастта си хубав и красив, и се върна един побелял изгърбен старец.“ Да поведеш 200 хиляди на толкова далече от страната си и да виждаш как умират. Румънците са 35-хилядна армия. Турците са с 45 хиляди, той идва Осман Паша от Видин. Руските офицери, това е руската интелигенция“, разказва арх. Петров.
Историята на Панорамата започва през 1976 г., 99 г. след епичните събития от Руско-турската война. Комунистическа България се готви за 100-годишния юбилей от Освобождението.
„Целта беше 100-годишнината на освобождението на Плевен. Размерите бяха ясни, само че в Москва панорамата е чист цилиндър. При нас трябваше да има значимостта на паметник, трябваше да бъде нещо, което да ознаменува края на едно 500 години чакано освобождение. Трябваше да има величие, да има респект, да има стойността на паметник, да има монументалност. И си мисля, че в това отношение ние се справихме“, казва арх. Петров.
Въпреки че е построена, за да героизира най-важната битка в Руско-турската война и да прослави Русия, централният комитет на БКП не подкрепя идеята за панорама в Плевен и градът започва да я строи по своя инициатива, изцяло с дарения от граждани. Така, млади и напълно неопитни местни архитекти да получат заданието.
„Понеже нямаше подкрепа от политбюро и останалите органи, Плевен реши, че сам ще си направи панорамата със собствени средства и това масово събиране на средства от цялото население. Строителите работиха на три смени, денонощно, а ние проектантите го карахме и трите смени – едни и същи хора. Шаблонно е да кажа, но беше величаво време, както боевете 100 години преди това. Това бяха хора, които не мислят колко време ще работят и, че няма да получат други пари, освен заплатите си. Просто работиш денонощно“, разказва арх. Петров.
Краткото време от началото на 1976 г. до 100-годишния юбилей от епопеята на 10 декември 1977 г. прави строителството на Плевенската панорама уникално за времето си начинание. Арх. Петров предлага своя проект:
„Трите горни пръстена символизират трите щурма, а обсадата е най-долният. Оказва се, че хората най-много бяха харесали като символ тези вертикали, които всички ги нарекоха щикове. Всички органи за града по време на обсъжданията казваха: „това може да промените, това може да промените, но не пипайте щиковете, щиковете трябва да останат“.
Символите са одобрени от местната власт и започва строителството. На 3 януари 1977 г. се дава старт на проектирането, две седмици след това, на 17 януари, се направи първа копка и започна строителството.
„Така се получи, че трябваше проектирането да изпреварва с малко строителството и това беше абсурдно, защото беше мобилизирана изкопна техника, кранове, хора, всичко това работи. В същото време се правят проектите. Това беше почти до средата на годината, когато с проектите бяхме приключили изцяло. Тогава пристигнаха художниците, осигуриха им място да започнат работа вътре по картината и строителството продължи до последния момент до 10 декември“, спомня си арх. Петров.
„То беше разтърсващо, защото 27 години, тъкмо си излязъл от студентската скамейка и изведнъж, когато дойдох да видя как върви изкопът, който беше с огромни размери – отдолу изкопните машини и хората бяха като мравки на дъното, на крановете не се виждат върховете. И когато видях това нещо и си казах: „Господи, по това, което ние сме начертали по него целият този народ работи, по нашите черти, които ние сме направили, по нашите идеи и наистина така се вцепеняваш от ужаса на тази отговорност. Величие имаше в този момент. Така е орисана самата сграда, всичко ѝ е белязано с величие“, споделя архитектът.
През първите три години, през Плевенската панорама преминават 2,5 млн. посетители.
„Панорамното изкуство не е от вчера, то е от 200 години. Патентът за него е на един шотландец – Роберт Баркър И първата панорама е на неговия роден Единбург. След това започват да се строят и рисуват много панорами по света, повечето са като нашата на военни сражения. Като се качат децата викат: „Колко отдава имало 3D”. Строят се в Китай, последните 20 години има над 15 панорами. Плевенската е една от големите в света като мащаб, защото размерът на платното 115 на 15 е същото като Бородино“, посочва арх. Петров.
Най-новата панорама в света е в турския град Бурса. Изобразява ключовата битка на османците срещу Византия от XIV век.
Сцената представлява 6 април 1324 г, управителят на Бурса тогава, византиец, предава ключа на Орхан Гази. Това показва превземането на града, което трае 23 г. и по това време Орхан Гази, който 23 г. се опитва да превземе града, но починал. На негово място идва синът му. Осман Гази, който превзема града.
На 18 ноември 2018 г. панорамата в Бурса е отворено за посещения. Рисунката е 2500 кв. метра. Направена е от 8 души за 5 години. В Истанбул има подобна Панорама, но тази в Бурса е най-голямата в Турция и най-голямата в света. От отварянето на панорамата до сега е посетена от над милион души.
Турските панорами изобразяват две ключови за възхода на османската империя битки. Българската, една от битките, довели до началото на края на империята. А самият град Бурса претърпява своя възход след Руско-турската война, когато избягалите от българските земи турци го населват. Днес много се говори за изселниците от 80-те години на миналия век от възродителния процес. Но по-голямата част от двумилионното население на града са хора от България, избягали в Бурса по време на Руско-турската война.
Най-голямото преселване започва по време на Руско-турската освободителна война – 1878 г. От тогава, според данните на турските власти, са изселени 300 хиляди души. Изселването продължава през Първата световна война, управлението на Цар Борис III и 1989 година.
При мисълта, че идва голяма руска войска, турското население тръгва да бяга. Населението на Плевен тогава е 17 хил. души - 10 хиляди мюсюлмани и 7 хиляди християни. За сравнение, София тогава е 11 хиляди.
Все повече турци се интересуват от Руско-турската война и от общата ни история. От управата на Плевенската панорама посочват, че южните ни съседи са на второ място по брой чуждестранни посетители.
