Естония подкрепя пълноправното членство на България в Шенген. Това заяви преди два дни министърът на външните работи на Република Естония на пресконференция, след като разговаря с вицепремиера и министър на външните работи Мария Габриел.
Маргус Цахкна подчерта също така, че България и Естония имат традиционно добри отношения. Призова да „подкрепяме едни и същи цели – мир в Европа и нова архитектура за сигурност“ и посочи, че е много важно страната ни да продължи да работи за членство в еврозоната.
Ето какво каза той пред Светослав Иванов в „120 минути“:
- За първи път ми гостува дипломат от Естония, как е в страната? Как е Талин?
- Благодаря Ви! Срещата ми днес с външния министър и бъдещ премиер беше много приятна. Всъщност се срещнахме още снощи, като пристигнах на летището, както а и с министър-председателя Ви. Днес имах среща и с президента Ви.
Всички срещи са много прагматични, защото Естония и България мислим еднакво. Обсъждаме много конкретни стъпки, какво можем да направим заедно, не само да бъдем дипломатични и да кажем, че се застъпваме за еднакви ценности, което е вярно така или иначе. Но първото ми посещение тук е много приятно.
- Чудесно. Има ли ново поколение политици в Европа? Например Вие на колко години сте били, когато ставате министър на отбраната?
- Бях на 38-39 години, но вече ме наричаха стар динозавър в Естония. Напуснах политиката през 2017 г. и минах в частния сектор, но сега се завърнах, защото създадохме нова политическа партия и ситуацията в цял свят и в Естония е много сложна, с оглед руската агресия и други проблеми. Служа на страната си, доколкото мога.
- Но звучи интересно да Ви наричат стар динозавър, когато сте едва на 40...
- Вече съм на 46, но в Естония имаме по-младо поколение в политиката. Дори когато извоювахме отново независимостта си – първият ни министър-председател Март Лаар беше един от най-младите политици, премиери в Европа. За Естония това е нормално Може би, по-възрастните хора са достатъчно мъдри, да не участват в политиката, не знам.
- Добре казано! Преди едва 10 години говорехме за естонското дигитално чудо, заради Skype, електронното правителство. В Естония вярвате ли все още в чудеса?
- Може да се нарече чудо, но зад него стоят много условия, например образователната система – ние сме сред лидерите в теста PISA в цял свят, първи в Европа. Второ, много лесно е да се развива бизнес в Естония.
- Как успяхте да постигнете това с PISA?
- PISA ли?! Може би идва от историята, но влагаме много в образованието. Всъщност образованието от детска градина до университета е безплатно за хората. Всеки има достъп. Тоест не е от значение социалният или икономическият Ви произход. Но ние нямаме ресурси, нямаме злато, нямаме газ, нефт, имаме само мозъци.
Те са ни нужни, за да оцелеем. Но ми харесва когато се казва, че сме най-умните хора в Европа и света, може и да е така, но всъщност когато отново станахме независими през 1991 г., нямахме нищо. Системата се беше сринала и нямахме пари. Бяхме много бедни. В края на 90-те решихме, че единственият начин да бъдем по-ефективни и да се развиваме, е да създадем процеси на цифровизация и електронни услуги.
Това е причината да се радваме на статута на най-дигитализирана страна в света. Това е много практично решение за нас и сега 11 компании еднорози са основани в Естония и вероятно ще има и още, така че много се радваме да можем да споделим опита си.
- Говорейки за технологии и политики. Знаете, газопроводите привличат почти цялото обществено внимание, но хората не знаят, че „проводниците“ на данни също са много важни. На морското дъно лежи 99% от световния интернет трафик. Една от най-големите мистерии от миналата година – кой прекъсна кабелите за пренос на данни между Естония, Финландия и Швеция? Имате ли отговор?
- Нямаме категоричен отговор, защото разследването продължава. Но и не само кабелите с данни, а и газопровода между Естония и Финландия – стратегически обект. Въпросът е дали беше китайският кораб. Всички доказателства са налице, но разследването продължава. Сътрудничим си и с Китай. Въпросът е, в крайна сметка, планирано ли е или не.
Ако е било планирано, говорим за две държави членки на НАТО, които в определен смисъл бяха нападнати. Но нямаме доказателства за това. Да, прав сте, опазването на подводната инфраструктура е от съществено значение. Тези, които отговаряме за нея, никога не бихме могли да я защитим напълно.
Газовата връзка между балтийските страни и Финландия също беше прекъсната. И до момента не е възстановена. Но те имат достатъчно ресурси, както и капацитет с втечнен природен газ, няма опасност за нормалния живот. Но все пак е нещо сериозно и внимателно го разследваме.
- Според данните, Естония е най-големият военен дарител за Украйна в процент от БВП. Ако Европа иска Украйна да победи, защо малки държави като Естония трябва да допринасят повече от по-големите страни с по-силни икономики?
- Добър въпрос. Повече от 1.3% от брутния ни вътрешен продукт сме предоставили като военна подкрепа за Украйна и продължаваме. Миналата седмица президентът Зеленски беше на посещение при нас и обсъдихме дългосрочните ангажименти. Предложихме и идея на всички наши съюзници да се договори дългосрочен ангажимент всяка страна да отделя по 0.25% от БВП за военна подкрепа всяка година. Ако всички го направим, а и това е реалистично изпълнимо, нека сме честни, то Украйна няма да има проблеми да победи във войната и ще получат военната подкрепа, от която отчаяно имат нужда. Това е една инициатива, която сме предложили. Защо го правим?
Украинците се борят не само за нас, както всички ние знаем, европейската сигурност е обвързана с руската агресия, но мога и да кажа като бивш министър на отбраната – войските, които видях през 2017 г. от другата страна на границата, бяха над сто хиляди – те вече не съществуват. Повечето от тях бяха изпратени в Украйна и вече не съществуват. Ясно заявявам, че украинците се борят вместо нас. Поради тази причина ние даваме каквото имаме на украинците, за да може тази война на агресия да завърши благополучно, т.е. с победа за Украйна, и да не се повтори повече в Европа. Това е логичният път.
- Реалистично погледнато, има умора от войната – може би не в Естония, но говоря за общественото мнение в момента, защото минаха вече две години от началото на войната. Но Вие, естонците, отдавна предупреждавахте, че това ще се случи. Защо Европа не се вслуша във Вас?
- Добър въпрос. Наричаха ме „всяващия паника русофоб от балтийските страни“, но за съжаление бяхме прави. Поддържаме тази позиция повече от 20 години. Видяхме какво се случи през 2008 година в Грузия и пак в Украйна през 2014 г. – реакцията не беше достатъчна нито от страна на Европа, нито от света. Но не бих го нарекъл умора. Трябва да осъзнаем, че сме постигнали много. Путин имаше план за специална операция за 6 дни. От две години вече тече пълномащабна война и украинците се борят и устояват. Постигнали сме много.
Но сте прав, нямаме право да се уморим. Тази война не е филм. Ние си седим удобно, а те там правят нещо за нас. За нас, които сме си у дома, изглежда като филм с продължителност два часа и половина и в съзнанието ни са преминали два часа и да речем десет минути. Сега очакваме щастлива развръзка, герои, победени. Но това не е военен филм. Трябва да го осъзнаем и да разберем, че ако Украйна загуби, ако Путин спечели, това ще се повтори. Именно затова ние трябва да проумеем, че Украйна не се бори само за териториалната си цялост, но и за нас. Така че няма място за умора.
- Смятате ли, че европейските санкции работят адекватно, защото виждаме много пробойни в тях. Например много чуждестранни компании твърдят, че са се изтеглили от Русия, но активите им още са там. Както и вноса през съседни страни. Та какво е мнението Ви за санкциите?
- Това е част от различните мерки и се радвам, че има санкции, но съм съгласен, че можеше да сработят по-добре. Естония предложи по-радикални санкции, разбира се. Но вече имаме 12 пакета санкции от Европейския съюз, работим по 13-ти, така че трябва да продължим.
Една инициатива, която предложихме за обсъждане и за която парламентът ни подготвя решенията и правната рамка, е как можем да използваме замразените руски активи още сега, докато войната тече. Това е важно решение. Не са просто санкции. А мярка, с която да отнемем активи от олигарси и от Русия.
- На колко се изчисляват активите?
- В Естония не са много, около 38 милиона евро. Но въпросът е каква е ситуацията и какво е решението, основано на международното право. Всеки говори за замразени активи и че трябва да ги използваме, но поне в Европа няма структура и правно решение за това как. Така че, го създаваме и се надявам, че ще се използва от всички.
Страните от G7 много се интересуват от това решение. Докато президентът Зеленски беше в Естония, обсъдихме и следващите стъпки. Как да постигнем това и на световно равнище. Но ако Естония има основание за тези 38 милиона евро и можем да ги изземем и дадем на Украйна, ще дадем важен пример, че е възможно. А и забелязвам, че Русия много внимателно следи случващото се в Естония.
- Споменахте резултатите от PISA, много важна тема за България от миналия месец. 2024 г. е белязана от рекорден брой избори в цял свят. Вие сте първата страна в света, въвела онлайн гласуване. В България опитахме да въведем машинен вот, съдът отмени машините, после отмени решението си и може да имаме машини отново, а междувременно Вие гласувате онлайн. Как?
- Вече 20 години провеждаме електронно гласуване, но същевременно имаме и традиционното гласуване, ако хората го предпочитат – едновременно и двете системи. Но електронното гласуване е все по-широкоразпространено. Просто има доверие в правителството относно организацията не само на електронното гласуване, но и за различни електронни услуги. Има доверие и, ако трябва да сме честни, пътят е да образовате хората, да им обясните, че всъщност проследяването на цифровите данни, може да е по-точно, отколкото на хартиените.
Нямаме проблеми с доверието, но имаме някои политически партии или поне една, която поставя това под въпрос и е критична. Но да, имаме електронни избори, като сега се насочват и към мобилни устройства. Естония е изключително надеждна по отношение киберсигурност и отбрана. Дори в момента да бях министър на отбраната, бих могъл да си използвам телефона в цял свят, за да издавам команди на войските. Постигнали сме такова добро ниво на ИТ системите.
- Имате население от милион и триста хиляди души?
- Точно така.
- Колко електронни граждани има в Естония?
- Вече има над 100 000, но броят се увеличава непрестанно.
- Какво означава това и как мога да стана електронен жител на Естония, понеже много ми хареса казаното от Вас?
- Можете да кандидатствате веднага след интервюто – препоръчвам Ви го. Някой ще се свърже с Вас и ще станете електронен жител. Ако сте електронен жител на Естония, имате същите възможности в електронната ни среда, електронните ни услуги – за развиване на бизнес, за откриване на фирма. Цялата тази инфраструктура става достъпна за Вас.
- Тоест мога да започна бизнес без да отивам на място?
- Абсолютно, в рамките на минути, не месеци. Цялата тази инфраструктура, създаденото от нас като ИТ държава, става достъпно за Вас. Няма нужда да присъствате там физически, но ще бъдете част от нашите приятели. Заповядайте, станете електронен жител!
- Много Ви благодаря, беше много интересно. Успех и поздрави на Талин от нас!
- Непременно, благодаря Ви за поканата!