Колко бежанци ще върне Австрия на България след споразумението, което двете страни подписаха като условие за частичното ни приемане в Шенген? 6 000 или 113?

От правна гледна точка, така нареченото споразумение между България и Австрия за връщане на мигранти няма никаква стойност. Такава е безусловната оценка на юристите, специализрани в бежанско право. Това е споразумение, в което България се подписва, че ще прилага закон, който България е подписала и прилага от 2007 г., каза репортерът на bTV Стоян Георгиев.

"Вторият юридически нонсенс е, че България се ангажира да приема мигранти по Дъблинското споразумение, а всъщност цялата продецура на връщнето на мигранти е 100% ангажимент на Австрия. Говори се за 6 000 бежанци за миналата година. А знаеш ли колко ни е върнала Австрия миналата година - 113 за цяла година. Тези 6 000 мигранти са виртуални", добави Георгиев.

"И това не е всичко. Тук следва въпроса къде са тези 6 000 души? Как са преброени. Да не пропускаме, че Австрия не е тяхната крайна дестинация, точно както и България. В Австрия ли са изобщо тези хора, които са свободни да се движат, както когато са в България, така и когато са в Австрия? Специалистите, които работят с мигрантите се съмняват, че тези хора изобщо са в Австрия. И тези 113 души върнати за цяла година са доказателство именно за това, каза Георгиев.

"Тези 6 000 души никога няма да дойдат в България. Австрия е можела да върне колко поиска мигранти, а е върнала 113 мигранти за мината година. Когато бъдат установени тези българи могат да отидат, където си поискат. Това, което се случва най-често е, че те се задържат сред около месец-два. От тогава са минали много повече години. Има шестмесечна процедура в Дъблинското споразумение, според което тези хора могат да бъдат върнати мигрантите. Като изтекат тези шест месеца тези мигранти не могат да бъдат върнати", обясни Георгиев.

И когато е повече от очевидно, че споразумението за частичното приемане на България в Шенген, политическото говорене за 6 000 витруални миграти е нищо повече от политическа дъвка за публиката, следва истински съществения въпрос - Защо Австрия прави всичко това? Защо не го правеше всичките тези години, когато имаше дори повече мигранти? Нидерландското вето изглеждаше принципно, последователно и беше свързано с докладите за състоянието на съдебната ни система, за ролята на главния прокурор и т.н. Когато стана ясно, че България е изпълнила условията за реформи със съдебната власт, когато падна мониторингът върху съдебната ни система, когато Нидерландия изпълни ангажимента си да вдигне своето вето, някой натисна едно копче във Виена. Кой и защо? Това ми се струва доста по-съществения въпрос. И този въпрос е политически. Той не решава иначе съществуеващия проблем с масовата миграция в Европа по никакъв начин, каза репортетър на bTV. 

23-годишните Амен и Мохамед от Мароко влизат в България от Турция през гората през октомври миналата година. Настанени са в бежанския център в Овча Купел в София.

Снимка: iStock

"От Мароко със самолет до Турция, а от Турция през гората в България. А сега да дава Алах, ще отидем в Италия", каза Амен.

Ние от Мароко и Алжир отиваме в Италия и в Германия. Сирийците и афганистанците отиват в Германия. Аз съм съм тръгнал към Италия, защото имам приятели там. Не знам точно кога ще продължа, но там ще отида, обясни той.

Повечето от настанените в центровете мигранти не се задържат в България повече от няколко месеца преди да продължат до крайната си дестинация.

Бедра от Сирия ще мине и през Австрия на път за крайната си цел - Германия. Те са подали документи за статут у нас. Но никой не може да ги спре да продължат пътя си към Италия, когато решат.

Снимка: iStock

"Аз съм от Сирия. Дойдох тук преди един месец", каза Бедра. Той иска да отиде в Германия и да вземе семейството си там.

Ако тръгне за Германия преди да получи статут у нас, Бедра може да се превърне в един от тези мигранти, заловени в Австрия, които станаха предмет на споразумението. Като първа държава от ЕС, където в влязъл, той може да бъде върнат у нас. Но въпросното споразумение не променя нищо, разказва адвокат Илиана Савова, която от години работи в програмата за правна защита на бежанци на БХК.

Снимка: iStock

От правна гледна точка нищо повече не означава. Ние не можем да подпишем нещо, с което да кажем: "Ще спазваме закона", обясни Савова. 

Другото определение на правния абсурд е просто популизъм. Политиците в Австрия казват нещо, което публиката там иска да чуе и подписват споразумение. А популизмът, предназначен за австрийска публика, подава топката на българските политици, които които от своя страна плашат публиката у нас с връщането на хиляди бежанци.

Илиана Савова, която от години работи с бежанци, търсещи закрила у нас, напомня, че Австрия също не е крайна дестинация за мигрантите. 

"Никой не може да спре бежнаците, нито когато са в страната и са по време на процедура. Никой не може да спре бежанците и след като получат статут, особено вече след като имат законни документи да пътуват и да изберат мястото, където ще живеят и ще работят", обясни Савова.

Според Австрия през последната година там са установени 6 000 мигранти, влезли в ЕС през България.

"Не знаем тези 6 000 души толкова ли са първо, второ как са установени и трето ние не знаем дали тези хора са в самата Австрия. Защото забележете цифрите – всички говорят за 6 000, а никой не говори за цифрата 113 души, които са реално върнати от Австрия в периода на миналата година точно по този Дъблински регламент. Какво означва това? Че тези 6 000 души вече не са и в Австрия", добави Савова.

За приемането ни в Шенген Австрия праща виртуални 6 000 бежанци в България. Реалните са 113 за миналата година. Ако например Амен бъде установен в Австрия на път за Германия като влязъл, в ЕС през България, няма какво да го спре да продължи пътя си към Германия, докато трае австрийската процедура по връщането му.

Австрийците, които се страхуват от бежанците са успокоени от своите политици, че бежанците ще бъдат изпратени на България. България е спокойна, защото влиза в Шенген и знае, че Австрия не може да върне 6 000 души. А самите 6 000 бежанци всъщност не са нито в Австрия, нито в България, а най-вече в Германия, Швеция, Италия или там, където е крайната им цел.

Али от сирийския град Идлиб показва раната си от осколки. Той е сред малцината, намерили работа в София и ще остане тук.

"Имам четири деца в Сирия. Да, ще остана в България. Имам работа с договор тук. Строител съм", разказа Али.

Дали България е в или извън Шенген няма да промени потока мигранти към Западна Европа. Привлечени от социалните системи на Германия и Швеция, България е само част от пътя на мигрантите към крайната им цел.