Частичното приемане на България в Шенген, по въздух и вода, идва в момент на обща ескалация на проблема с мигрантите. Встрани от политическата реторика, която ще бележи публичната среда около предстоящите европейски избори, статистиката показва, че Европейският съюз е на път да получи един милион официални молби за убежище, което е най-голямата бройка след мигрантската криза през 2015 година.
Това означава, че мигрантският въпрос ще е в центъра на политическите дебати особено в западната и северната част на блока, където политиката на хаотично приемане на стотици хиляди икономически мигранти през последното десетилетие не даде очакваните резултати на попълване на работни места на все по-гладната за кадри европейска икономика, в която заради лошата демографска картина все повече се усеща масова липса на работници.
Вместо това се наложи за първи път в своята история, шведската армия да бъде използвана в рамките на собствената си държава, за да противодейства на етническите банди в големите шведски градове. В края на есента Германия върна частично паспортния контрол с Полша, след като стана ясно, че група, оглавявана от заместник-министър на външните работи е организирала продажба на десетки хиляди визи в Африка и Азия.
Така, че когато си говорим за корупцията в България, не трябва да гледаме на нея само като на роден феномен.
В този смисъл, че България само би спечелила от засиления граничен контрол и повечето средства за противодействие на мигрантския поток по границата с Турция. Всяка чуждестранна помощ в това отношение е добре дошла. Това, което не става ясно от условията, които Австрия поставя пред страната ни във връзка с „Шенген за начинаещи“ обаче е защо Виена иска засилени проверки по границата между България и Румъния?
Това е точно обратното на свободното придвижване, залегнало в шенгенската идея. Вместо да облекчава транспорта, това условие ще прави влизането от България в Румъния и обратно още по-сложно, а бизнесът ще губи още повече време и пари. Освен това мигрантите не влизат в България от Румъния, нито в Румъния от България.
От друга страна, условието, което разпали най-силно политическите страсти у нас - ако мигрант влезе в Европейския съюз през България и бъде заловен в Австрия, страната ни да го приеме обратно по „бърза писта“ е доста неясно. България вече има такова задължение, по силата на Дъблинските регламенти, което действа от 11 години.
Друг е въпросът доколко и на каква цена Турция ще продължи да служи като буферна държава между Изтока и Запада, защото в последното десетилетие – ключът към вратите на Европа е в Анкара. И Брюксел плащаше милиарди на Ердоган, за да държи вратите затворени. При влошаване на ситуацията на масата на преговори няма да седнат София и Брюксел, а Анкара и Брюксел. България може само да бъде от полза заради добрите си отношения с Турция. Затова София заслужава доста повече уважение от демонстрираното от австрийските политически лидери.
Виена ще трябва да положи доста усилия, за да скъса с имиджа си на „особена близост с Русия“. Образ с десетилетна история – неутрална по времето на Студената война и център за изнасяне на комунистически капитали след падането на Желязната завеса, Австрия беше първата държава, която прие официално Путин след анексирането на Крим през 2014-та. И отново след това, но в качеството му на скъп гост на сватбата на австрийската външна министърка, която наскоро се премести в Санкт Петербург.
Докато гражданите на останалите европейски държави понасяха огромни финансови загуби след началото на войната в Украйна заради отказа си от руски газ, Австрия тихомълком се върна на нивата си на внос от преди началото на военната агресия и в момента внася 100% от договорените си количества с „Газпром“. Какво ли мисли за това Германия? Какво лице се опитва да покаже Виена? На Пазител на Европа или Троянски кон в Европа?
Понякога си мисля, че големият проблем на България е липсата на национално самочувствие, особено сред политиците. Защото има моменти, когато можем да използваме истината в наша полза. Особено когато една държава формулира собствени правила, които не са част от нито един европейски регламент.
